Индонезийският президент Джоко Уидодо се опитва да превърне страната в глобален хъб за производство на електромобили. Това обаче не е лека задача.
Държавният глава, известен още като Джокоуи, посети Китай миналата седмица, за да дискутира с местните власти темата за обособяването на Индонезия в производствен център. Той предлага на големите автомобилни производители, включително тези, които са базирани в Китай, да се установят в неговата страна, надграждайки ролята ѝ като голям износител на никел – важен компонент за електромобилните батерии.
Тази идея беше подкрепена от милиарди долари под формата на китайски инвестиции в местни заводи за преработка на метали.
След срещата с Джокоуи китайският държавен глава Си Дзинпин заяви, че е готов да задълбочи сътрудничеството си с Индонезия в различни области, включително екологичните превозни средства.
Представител на правителството на индонезийския президент планира да посети централата на китайската BYD Co., която проучва проекти в Индонезия. Същият служител трябва да се срещне с главния изпълнителен директор на Tesla Inc. Илон Мъск в Калифорния по-късно тази седмица.
Стремежът на Джокоуи да помогне на Индонезия да се изкачи нагоре по веригата на стойност ще бъде сложно начинание, което надхвърля индустрията на никела.
Големият капацитет на страната за производство на никел я превърна в привлекателна инвестиционна цел, пише Макото Цучия, икономист в Oxford Economics. Но „има място за по-нататъшно развитие, за да може страната да се наложи в глобалната верига на доставки за електромобили“, добавя той.
Най-голямата икономика в Югоизточна Азия се нуждае от по-квалифицирана работна ръка, по-дълбока индустриална инфраструктура и повече нисковъглеродни енергийни доставки, ако иска да произвежда батерии или електрически превозни средства в големи количества. Страната също така ще трябва да предложи по-стабилна бизнес и регулаторна среда, изтъква Цучия.
По-чистата енергия и по-добрите екологични характеристики оглавяват списъка със задачи на Джокоуи. Икономиката на Индонезия е силно зависима от въглищата като въглеродният отпечатък от производството на никел в страната е много по-висок от средния за света.
Подобни факти отблъскват международните електромобилни концерни, които искат да поддържат зелен имидж на фона на натиска от страна на инвеститорите и политиците. В същото време тези компании се стремят да избегнат мита по внос, като тези, които Европейският съюз (ЕС) планира за стоки, натоварени с голям въглероден отпечатък.
Някои рафинерии за никел се опитват да отговорят на тези опасения, например като планират инсталирането на слънчеви или вятърни паркове, които да захранват техните процеси.
Съществуват и опасения относно качеството на труда в Индонезия. Само една пета от индонезийците на възраст от 25 до 34 години са завършили висше образование, в сравнение със средно около 50% сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Индонезия също така ще трябва да увери инвеститорите, които са предпазливи относно опитите на нацията за промени в политиката и прекомерната бюрокрация. Политиките на страната за износ на никел бяха съществено изменени през последното десетилетие. Съвсем наскоро планираната забрана за износ на мед беше отложена в последния момент за май 2024 г.
Президентството на Джокоуи приключва с избори, насрочени за февруари следващата година.