Илюзиите на Олаф Шолц за екологичните горива

През октомври миналата година преговарящите от името на страните членки на Европейския съюз (ЕС) и евродепутатите постигнаха споразумение относно новите стандарти за въглеродните емисии при леките коли и микробусите. Сделката влезе в историята, тъй като постановява, че от 2035 г. блокът забранява продажбата на нови леки коли, отделящи емисии. Това би подкрепило сериозно целта на Европа да стане климатично неутрална до 2050 г. и би направило автомобилите с нулеви емисии достъпни за всички европейци, пише неправителствената екологична организация Transport & Environment (T&E).

Малко преди срещата на министрите от ЕС за потвърждаване на регламента германският канцлер Олаф Шолц – притиснат от по-малкия си коалиционен партньор, Свободната демократическа партия – заплаши да блокира законодателството и да дръпне килима изпод Зелената сделка. Като изоставя предишната си позиция, германското правителство поиска продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене да остане разрешена и след 2035 г., ако превозните средства работят с екологични горива, известни още като електронни, които се считат за въглеродно неутрални, тъй като отделяните от тях емисии се компенсират от „зеления“ начин на производството им. Тези синтетични горива са създадени посредством водород или уловен в атмосферата въглерод.

От 2017 г. насам тези горива се лансират от петролното лоби в опит да се забави прехода към изцяло електрически коли.

Шофьорите в Германия ще плащат над 200 евро за един резервоар екологично гориво

Производството на екологични горива е сложен и енергоемък процес (включващ електролиза за производство на водород и сложни химични реакции като процеса Фишер-Тропш за превръщането му в течно гориво), което означава, че те са скъпи за производство. Изчисленията показват, че ако литър от това гориво през 2030 г. струва 2,8 евро, един средностатистически шофьор в Германия ще трябва да плати 210 евро, за да напълни резервоара на своя автомобил.

Въз основа на текущите цени на бензина в Германия (1,84 евро/литър), зареждането с екологичен бензин ще бъде 50% по-скъпо от такова с обикновен бензин. Това би наложило непосилни разходи за шофьорите – минимум около 2300 евро на година за среден пробег – което означава, че само най-богатите шофьори ще могат да си го позволят. Тъй като конвенционалният бензин все още е наличен за съществуващия автопарк, има вероятност някои шофьори да заобиколят правилата и да купят по-евтин бензин за колите, закупени след 2035 г. (двигателят е същият), отделяйки толкова въглерод, колкото автомобилите днес, но третирани като „екологични“ автомобили по правилата на ЕС, предупреждава T&E.

Зареждането на екологичен бензин ще бъде с 50% по-скъпо от пълненето на резервоар с конвенционален бензин. Източник: T&E

Осигуряването на зелена светлина за екологичните горива при новите автомобили е реверанс към Big Oil и означава крачка назад в стремежите към въглеродно неутрален автопарк.

Трябва да се обърне внимание и на факта, че преговорите касаят единствено продажбата на нови коли, а не целия наличен автопарк, където са необходими решения като въглеродно неутрални горива за декарбонизация.

В сценария, при който т.нар. е-бензин ще се използва в новите автомобили, както се предлага от германското правителство, тези решения единствено ще забавят продажбите на други алтернативи с нулеви емисии (електрически и автомобили с водородни горивни клетки), без да осигуряват допълнителни икономии относно въглерода. Чрез използването на е-бензин при новите автомобили с двигатели с вътрешно горене вместо за съществуващия автомобилен парк, наличните автомобили ще изгорят допълнителните 135 милиарда литра конвенционален (изкопаем) бензин и ще отделят допълнително 320 метрични тона еквивалент на въглероден диоксид до 2050 г.

Вместо обаче да помогне на Европа да постигне своите климатични цели, планът на Шолц ще провали декарбонизацията при бъдещите автомобили, като същевременно ще позволи използването на повече конвенционален бензин и дизел в съществуващия флот след 2035 г. – от което печели Big Oil. Освен това не съществува регулаторна рамка, която да контролира или проверява дали тези горива винаги са въглеродно неутрални, което отваря вратата за измами.

Електронните горива рискуват да повторят грешките от миналото и да създадат нова зависимост на ЕС от фосилни горива, изтъква T&E.

Изключването на електронните горива от забраната на ЕС ще принуди Германия да внася 72% от нужния зелен водород. Като най-вероятно доставчици се очертават страните от Близкия изток, като Саудитска Арабия, като през 2021 г. беше подписан меморандум за разбирателство между Берлин и Рияд, предвиждащ доставка на зелен водород за Германия.

Преминаването от внос на конвенционални към синтетични горива само рискува да запази зависимостта на Европа от автократични режими, каквато е ситуацията днес с петрола. Фокусът на Германия върху Чили като потенциален производствен център също пренебрегва факта, че електронните горива само ще създадат нови енергийни зависимости. За разлика от петрола, суровините за батерии са разпръснати по целия свят (напр. Европа може да достави повече от половината количества литий, от който се нуждае, до 2030 г., с помощта на вътрешния пазар), а нарастващите инвестиции в батерии означават, че регионът можем да постигне самодостатъчност през това десетилетие.

Автомобилите, задвижвани с електронни горива, все още ще отделят емисии въпреки техния зелен произход. Изгорени в двигател с вътрешно горене, е-бензинът и е-дизелът ще замърсяват атмосферата с особено токсичния азотен диоксид и канцерогенни частици, предупреждава T&E.

Въз основа на оптимистични предположения за наличието на електронен бензин, ако 46 милиона нови конвенционални и хибридни автомобили бъдат продадени до 2050 г., задвижвани с екологични горива, тези превозни средства все още ще отделят 160 хиляди тона азотни оксиди – повече от подобните автомобилни емисии в цялата Италия през 2019 г.

Планът на Шолц за е-горива рискува да осъди европейците да дишат токсичен въздух десетилетия напред във времето. В крайна сметка тези горива няма да бъдат нищо повече от нишово решение за шофьори на коли като Porsche. Но като забавя и подкопава яснотата на регламента за автомобилите, Шолц рискува да задържи до 30 млрд. евро от инвестиции в заводи за батерии в Германия, точно когато надпреварата за осигуряване на батерии и стратегически важни метали набира скорост между Китай и САЩ.