Подвеждащият ход на доминиращата в Европа Германия и битката за das Auto

Най-лошо пазената тайна в Европа е, че в крайна сметка германците взимат решенията по всички теми.

„Никога няма да забравя как всички други държави членки чакат да видят какво ще направят германците“, споделя високопоставен британски служител, спомняйки си времето в Брюксел, по време на частна вечеря на политици в Берлин.

Този негов спомен всъщност представлява комплимент, с който въпросният политик иска да впечатли своите домакини.

Лошото е, че това всъщност проработва, пише Politico.

Втората най-лошо пазена тайна в Брюксел е, че въпреки целия европейски проект за политическо равенство всъщност германците се наслаждават на своята водеща позиция.

Последният пример затова беше крайно закъснялата намеса на Берлин относно регламента за забрана на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене през 2035 г.

Преди 2 седмици страните от ЕС трябваше да подпишат пакет от мерки, насочени към постепенното премахване на конвенционалните леки коли от европейския пазар. Съгласно плана ЕС трябва да забрани регистрациите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. – част от по-широкия ангажимент за въглероден неутралитет до 2050 г.

Но блокирането на сделката от страна на Берлин не само изпрати екологичната политика на ЕС в задънена улица, но също така разкри вертикала на властта в блока.

Посланието: Германия вече дори не се опитва да крие силата си.

Ролята на Франция

„За французите ситуацията също представлява възможност, като те никога не пропиляват една хубава криза“, коментира европейски дипломат. „Колкото повече могат да допринесат за идеята, че Германия се справя сама, толкова повече това укрепва мнението, че германците са ненадежден партньор на Европа“, добавя той.

Безпрецедентният ход на Германия породи опасения относно възможността и други страни да се опитат да последват примера на Берлин и да държат реформите на ЕС като заложници, като заплашват с вето в последния момент, за да спечелят отстъпки, на практика пренаписвайки правилата за ангажиране.

Германците може да не са известни с финеса си, но дори и така, тактиката на Берлин за спасяване на двигателя с вътрешно горене не просто шокира ветераните от Брюксел, а ги ядоса.

Ето защо истинското значение на противопоставянето не е толкова свързано с емисиите на въглероден диоксид, колкото с това как работи Брюксел. Един от големите страхове сред хората от ЕС е свързан с това, че коалицията, която Германия събра около себе си, за да спаси конвенционалните автомобили, която включва държави като Полша, Австрия, Чехия и България, ще действа като блок и на други фронтове, със или без германска подкрепа.

Лесно е да се подиграваме на особения характер на вземането на решения в ЕС, както и на търканията между Европейската комисия (ЕК), Европарламента и Съвета. Колкото и скучна да е тази алхимия, тя дава резултати, които легитимират и поддържат ЕС.

Това, че Германия е готова да злоупотреби с този деликатен баланс, издава или невежество в настоящия режим за това как работи ЕС, или двойственост, или и двете.

Човек може да спори с основание, че Германия никога нямаше да убие „златната гъска“. Изобретен и усъвършенстван в Германия в продължение на повече от век от компании като Mercedes, BMW и Audi, двигателят с вътрешно горене остава изворът на германската гордост и просперитет от поколения.

Образът на Porsche 911, движещ се по магистралата , е толкова тясно обвързан с германската идентичност, колкото сексът с французите.

Ако премахнем това, какво остава (освен бира и братвурст)?

Наистина, като се има предвид, че автоконцерните в страната не се оказаха особено умели в производството на електрически автомобили (или по-конкретно на батериите), има сериозни аргументи Германия да разработи синтетични горива с ниски нива на емисии, които да запазят двигателя с вътрешно горене жив и след 2035 г.

Берлин имаше поне едно десетилетие, за да направи това.

Работата е там, че не го направи, вместо това избра да налее милиарди евро в субсидиране на закупуването на електрически превозни средства и зарядна инфраструктура.

Нещо повече, Германия също насърчи други европейски страни да последват примера ѝ. Всъщност възгледите на Берлин за „бъдещето на мобилността“ бяха толкова ясни, че Mercedes, Volkswagen и BMW обещаха да преминат към изцяло електрическо задвижване до 2035 г. Клъстерът от държави, които са служили като работна маса за тези компании, от Словакия до Унгария и Австрия - всички се ангажираха.

Ето защо призивът на Берлин към ЕС да направи изключение относно забраната за продажба на нови коли с двигатели с вътрешно горене за онези превозни средства, задвижвани със синтетични горива, хвана останалата част от Европа неподготвена.

Защо сега? С една дума - политика.

Подкрепата за социалдемократите на канцлера Олаф Шолц се понижава до под 20 процента в редица скорошни проучвания, което ги поставя с повече от 10 процентни пункта зад християндемократите, които са на първо място.

Германският канцлер Олаф Шолц. Снимка: Bloomberg L.P.

Най-малкият коалиционен партньор на Шолц, ориентираните към бизнеса свободни демократи (FDP), показват още по-лоши резултати. Партията се представи слабо на поредица от неотдавнашни регионални избори, а в националните проучвания тя се движи опасно близо до 5-процентния праг, който партиите трябва да преминат, за да влязат в парламента.

Лидерът на партията Кристиан Линднер се зарече да спаси двигателя с вътрешно горене от лапите на зеленото лоби.

Шолц, който ясно осъзнава, че основата на неговата партия също остава привързана към das Auto, с радост му позволи да опита и досега не е сигнализирал, че има намерение да се намеси.

Около 1 милион германци работят в автомобилната индустрия и много от тези работни места - особено при доставчиците - биха били загубени, ако двигателят с вътрешно горене бъде изключен поради простата причина, че електрическите автомобили имат много по-малко (и различни) части от традиционните им аналози.

Истинската мистерия е защо Зелените, другата партия в управляващия триумвират на Германия, не се ангажират с разрешаване на кризата. Екологичната партия не само защитава забраната на двигателите с вътрешно горене от години, но е и най-проевропейската партия в правителството и обикновено би положила усилия да попречи на Берлин дори да изглежда, че подкопава Брюксел.

И все пак зеленият вицеканцлер Роберт Хабек до голяма степен запазва мълчание по въпроса. Далеч от битката в Европа, той беше забелязан за последно в Амазонка с боядисано лице по време на разходка из региона.

В опит да отклони вниманието от темата преди срещата на върха на лидерите на ЕС, германското правителство изпрати писмо до ЕК в сряда, в което излага какво иска в замяна на премахване на ветото. Основното искане — изключение за екологичните горива — вече беше отхвърлено от парламента и други институции по време на първоначалните преговори по пакета.

Отмяната на това ще изисква сделката да бъде предоговорена изцяло.

Французите със сигурност ще се противопоставят на това.

И тогава Германия така или иначе ще постигне своето.