Китайските и западните производители на автомобили сега контролират около 90% от световния пазар на електрически превозни средства, докато делът на японските автомобилни компании, които доминираха по подобен начин в друг сегмент преди години, се понижава до по-малко от 5%, показват изчисленията на Nikkei Asia Review.
Различията между Япония и останалите автомобилни нации отчасти се дължат на огромния успех, на който японските производители се радваха в ерата на хибридните модели.
По отношение на дяловете на електромобилния пазар китайските концерни държат 40%, докато 30% са за компаниите, базирани в САЩ. Европейските производители могат да се похвалят с 20%, сочат данни на компанията за пазарна информация MarkLines.
Световните продажби на електромобилни възлизат на общо 6,8 млн. броя за периода януари-ноември – с 50% повече от обемите за цялата 2021 г. Делът на електромобилите е нараснал от 6% преди година до 10% от общите продажби на превозни средства.
Китайските концерни, включително BYD, са продали общо около 2,9 млн. електромобила през тази година. BYD разширява своето присъствие извън Китай, навлизайки на други пазари в Азия. Американските производители на електромобили, водени от Tesla, са продали около 2,1 млн. електрически превозни средства. Европейски компании, като Volkswagen и Renault, са продали около 1,2 млн. електрически коли.
Японски автомобилни производители, от друга страна, са продали едва около 200 хил. електромобила през тази година – което се равнява на 2% до 3% от пазара – и вероятно ще завършат годината под 5%.
Картината е много по-различна около 2010 г., когато световните продажби на електромобили достигаха едва десетки хиляди броя годишно. Тогава японският лагер контролираше между 70% и 90% от целия пазар.
През 2009 г. Mitsubishi Motors пусна в продажба i-MiEV, обявен за първото масово електрическо превозни средство в света, последван година след това от Nissan Leaf.
Защо след това Китай и САЩ успяха да се наложат за сметка на Япония? Една от причините е, че възприеманата стойност на електромобилите, чиито двигатели не отделят въглероден диоксид, се повиши с ускоряването на прехода към декарбонизация. Електромобилите имат по-малко части от конвенционалните бензинови превозни средства, което улеснява навлизането на пазара на сравнително нови компании като Tesla и BYD.
Втора причина са пазарните промени е свързана с хибридните превозни средства. До 2015 г. дизеловите двигатели с подобрена горивна ефективност се смятаха за жизнеспособно средство за намаляване на емисиите. Но т.нар. „Дизелгейт“ с Volkswagen като главен виновник през същата година бързо тласна производителите на автомобили към електромобилите.
Неяпонските производители също се отдръпнаха от пазара на хибриди, където компании като Toyota вече разполагаха със значителна преднина. Европейските страни застанаха твърдо зад стремежа за електрификация на автомобилите и въведоха впоследствие правила за пълно премахване на конвенционалните автомобили, включително хибридите, през следващите години.
В същото време японското правителство обяви данъчни стимули за превозни средства с ниски нива на емисии, където попадат и хибридите, в допълнение към електромобилите и водородните коли.
Японските производители приемат хибридите като част от по-ефективна стратегия за продажби на превозни средства с ниски нива на въглеродни емисии, отколкото плана за пълна електрификация, отчасти поради високата цена на батериите при електромобилите. В същото време Япония възприема с по-бавен темп възобновяемата енергия спрямо Европа, което означава, че батериите на елкетромобилите ще се зареждат с електричество, произвеждано предимно от въглищни електроцентрали.
Ако японските компании се съсредоточат върху хибридите с поглед към вътрешните продажби, те рискуват да пропуснат или сериозно да изостанат в глобалните тенденции. Тези производители сега със закъснение се насочват към електромобилите, като например Honda, която планира да спре изцяло бензиновите автомобили до 2040 г.
Електрическите автомобили сега съставляват около 10% от глобалните продажби на автомобили, в сравнение с по-малко от 1% през 2010 г., когато японските играчи властваха на пазара.