Историята на автомобилната индустрия представлява поредица от непрекъснато променящи се съюзи, докато компаниите преследват своите мащабни цели: Toyota Motor Corp. се обединява и по-късно се разделя с General Motors, Mazda Motor прави същото с Ford Motor, а Nissan - с френската Renault.
Съвместното предприятие между Sony Group и Honda Motor е нещо съвсем различно. То представлява междуиндустриално обвързване, което отразява променящите се правила на играта на глобалния автомобилен пазар, пише Nikkei Asia Review.
В своята встъпителна реч по време на пресконференция от миналата седмица председателят и главен изпълнителен директор на Sony Honda Mobility Ясухиде Мизуно прямо описа целта на партньорството по начин, който сякаш отхвърля подхода, възприет от автомобилния бизнес на Honda - който той самият ръководеше доскоро.
„Индустрията на мобилността навлиза във време на трансформация, с цифрови технологии и софтуер в епицентъра“, изтъква Мизуно. „Управлението на тази трансформация изисква напълно различен подход от начина, по който съществуващите производители на оригинално оборудване вършат нещата“, добавя той.
Фокусът на индустрията върху конкуренцията е свързан със стратегията за масово производство и масово потребление, която автомобилните производители следват, откакто Хенри Форд, вдъхновен от месопреработвателите, въвежда поточната линия през 1910 г. General Motors надминава Ford с мултибранд стратегия, базирана на придобивания, още преди Toyota дори да е основана.
Тази философия се изразяваше особено ясно чрез идеята клуб „Четири милиона“, според която един успешен автомобилен производител трябва да продава всяка година по 4 млн. автомобила. Този термин влезе в лексикона със „сливането на века“ през 1998 г. между Daimler-Benz и Chrysler.
На следващата година е създаден алиансът Renault-Nissan. Въпреки че първоначалната идея е да се спаси финансово колабиращият японски концерн, впоследствие Nissan стъпва на краката си, а партньорите разширяват бизнеса си под управлението на председателя Карлос Гон, който се стреми към икономии от мащаба.
Японско-френското партньорство сега наближава повратна точка. Според излязлата до момента информация двете компании се стремят да балансират капиталовите си отношения, които са доминирани от Renault от създаването на алианса през 1999 г.
Непосредствената причина за промяната в отношенията им се крие в променящите се обстоятелства около Renault. Френската компания се препъна в Азия, регион, на който възлагаше надежди за мащабно разширяване поради големия потенциал на растеж, докато Европа действа все по-настоятелно за декарбонизация.
Renault обмисля разделянето на своята дейност с електромобили от бизнеса с коли с двигатели с вътрешно горене, като по същество показа, че общият стремеж към глобално разширяване с Nissan е ударил на камък.
Междувременно самата индустрия търпи мащабна промяна, тъй като фокусът се измества от хардуера към софтуера. Германският производител на авточасти Continental изчислява, че приблизително 30% от стойността на един автомобил вече се дължи на софтуера, а автоконцерните търсят да наемат или обучават софтуерни инженери.
Точно както партньорствата, като алиансът Renault-Nissan, започват да се смятат за реликва от 20-ти век, алиансът Sony-Honda беше обособен с фокус върху разработката, управлявана от софтуер.
Последните новини около двете компании показват, че решението да се обединят не е случайно.
Още във времето на клуб „Четири милиона“, тогавашният президент на Honda Хироюки Йошино казва, че автомобилните съюзи са „като да участваш в състезание на три крака“, обръщайки гръб на надпреварата за мащаб в полза на полагането на основа за бъдещи иновации в Силициевата долина, където автомобилният производител създаде изследователски център за компютърни науки през 2000 г.