Група рибари и техните съпруги изглеждат отчаяни на верандите на дървените си къщи, накацали по пясъчния бряг на Баходопи, отдалечен от големите градове район в Индонезия.
Техните домове в малко рибарско селище вече се намират в сянката на извисяващи се строителни кранове, потънали в дима, идващ от комините на индустриалния парк „Моровали“ (IMIP) – мащабен комплекс за обработка на никел в провинция Централен Сулавеси – съвместно предприятие на местни дружества и китайски концерни, водени от металургичния гигант Tsingshan Holding Group, пише Nikkei Asia Review.
Сираджудин, рибар на около 30 години, споделя, че днес няма да влезе в лодката си навътре в морето, защото е настинал. Жителите на рибарското селище често се оплакват от респираторни проблеми, като обвиняват саждите от изгорелите въглища, доставяни в комплекса от шлепове за захранване на електроцентралите на IMIP. Димът се носи от вятъра към къщите на местните жители.
„Прахът от въглищата причинява дразнене на очите, кашлица, затруднено дишане“, изтъква Сираджудин. Неговите съселяни имат същите оплаквания.
Те често откриват, че ръцете и лицата им са покрити със сажди. Дори в домовете на по-богатите жители саждите покриват керамичните подове. „Трябва да измием чиниите и лъжиците отново преди ядене“, оплаква се друг местен жител.
Рибарите все по-трудно изкарват прехраната си. Те си спомнят времето, в което уловът е бил богат, лесно са хващали скумрия, риба тон, бяла риба, дори омари и калмари, просто като са разпъвали мрежи зад къщите си или са пътували с лодки из квартала.
Сега водата под кокилните къщи в селото не просто е станала мътна, но често става толкова гореща - "почти кипяща" - че рибата бяга. „Трябва да плаваме с лодката поне три часа, но дори тогава е много вероятно да донесем у дома само 2 или 3 килограма риба“ след дълъг ден в морето, разказва Сираджудин пред Nikkei.
В миналото рибарите отглеждат скариди и омари в мрежести клетки под къщите си, но сега това не е възможно. „Омарите се варят“ в тази вода, посочва жител.
Рибарите обвиняват горещите отпадни води, които се изливат в морето от IMIP. „Децата вече не могат да плуват около къщата“, оплаква се съпругата на Сираджудин.
Въглищните изпарения, изпълващи въздуха над Баходопи, по ирония на съдбата, захранват бъдещето на чистата енергия. Много от заводите в индустриалния парк – някои от тях все още са в процес на изграждане – са посветени на производството на никел за батерии за китайските конгломерати, които от своя страна доставят батерии на някои от най-големите имена в индустрията за електрически автомобили. Те включват Tesla, Volkswagen и BMW.
Заводите в IMIP са сред няколкото проекти, свързани с батериите, в различни етапи на готовност, възлизащи на най-малко 29 млрд. долара инвестиции, според Министерството на инвестициите и морските дела на Индонезия. Проектите се ръководят предимно от китайски компании.
В по-дългосрочен план Индонезия вижда огромните си запаси от никел - страната е дом на най-големите залежи в света, приблизително една четвърт от доказаните залежи на планетата - като средство за изкачване по глобалната верига на стойност в ключовата индустрия на електромобилите. От обикновен доставчик на суровини допреди няколко години, най-голямата икономика в Югоизточна Азия се надява да се превърне в производител на батерии и в крайна сметка на електрически превозни средства.
Но усилията на Индонезия да се присъедини към зелената индустриална революция показват и нещо друго – цялата тази стратегия се гради върху слаби екологични разпоредби, един от факторите, които ѝ позволяват да привлече инвестиции и да увеличи производството на никел, смятат критиците на тази политика.
„Може да видим, че енергийният преход зависи от батериите; батериите зависят от никела, а растежът на никела зависи от Индонезия. Без индонезийски никел няма да има енергиен преход“, изтъква Стивън Браун, базиран в Австралия консултант по никел. „Индонезия е безспорният крал на света на никела“, добавя той. Въпреки това рискът (екологичен, социален и управленски) в Индонезия се възприема като по-голям, отколкото на други места, подчертава Браун.
Освен въглищните сажди и горещата отпадна вода в рибарското селце, има и други екологични проблеми, които са ясно видими в Баходопи. По хълмовете над района дейностите по добив на никел унищожават горите. Керемиденочервени отпадъци от мините се отмиват в реки и потоци, минаващи през села, превръщайки чистите преди води в червеникавокафяви - и често токсични, според експерти.
16:59 | 02.08.23 г.
