Екологичен парадокс: Индонезия жертва околната среда, за да подкрепи електромобилите

Мелки Нахар, координатор в Mining Advocacy Network, местна неправителствена организация, споделя, че вярва, че част от привлекателността за чуждестранните компании – в допълнение към заобикалянето на забраната за износ – са слабите екологични разпоредби в Индонезия.

„Мисля, че Китай, като една от страните, които са инвестирали много в никела на Индонезия, се е облагодетелствала косвено от слабото регулиране. Правителството няма политическа воля да смекчи унищожаването на околната среда“, изтъква Нахар.

Той посещава редица индонезийски индустриални комплекси за никел, като посочва, че е бил свидетел на въздействието върху околната среда на техните операции - проблем, който се „помита под килима“ от миннодобивната индустрия на Индонезия от много години.

Макар индустрията да е задължена да извършва анализи на въздействието на операциите ѝ върху околната среда преди да получи дадено разрешение, на практика това се оказва само формалност, изтъква Нахар.

„Липсата на правителствен надзор създаде „възможности“ за играчите в индустрията“, споделя още той. „Също така нито една от правителствените разпоредби и политики не предлага твърда клауза, която може да създаде възпиращи ефекти... за корпоративните престъпления“, изтъква Нахар.

Дейностите на IWIP на остров Халмахера "предизвикаха масово заграбване на земя и унищожаване на околната среда", посочва Mining Advocacy Network през август, обвинявайки IWIP в замърсяване на четири реки, които са основните източници на вода за местните жители.

Организацията на Нахар също се фокусира върху дейностите на Vale в Южен и Югоизточен Сулавеси, като обвинява миннодобивните компании в сериозно замърсяване на езерото Махалона през 2018 г. поради утаяване от отпадъци от мините и за замърсяване на водите край остров Мори миналата година.

Извинението на тези компании и правителството е тяхното усилие да популяризират електромобилите като решаващ за глобалната борба с изменението на климата фактор, което се подкрепя от много неправителствени организации и екоактивисти, изтъква Mining Advocacy Network.

Очаква се Индонезия да е отговорна за около 50% от ръст а на добива на никел в периода 2021-2025 г., според МАЕ. Организацията добавя обаче, че използваната от страна добивна технология далеч не е най-чистата за индустрията.

Усилията на Индонезия за производство на никел за батерии също зависят от технологията на топене, наречена HPAL, или киселинно разграждане под високо налягане, при която рудата се рафинира допълнително. Но топилните заводи, използващи HPAL, произвеждат токсични отпадъци, които са трудни за управление. Деветнадесет тона въглерод се освобождават за всеки тон никел, разтопен с помощта на технологията, според МАЕ.

Андрю Мичъл, ръководител на изследванията, свързани с никела, в консултантската компания Wood Mackenzie, посочва, че HPAL има „проблеми“ с генерирането и съхранението на отпадъци.

„HPAL генерира около 1,4 до 1,6 тона отпадъци за всеки тон обработена руда“ и „следователно трябва да се обмисли внимателно съхранението на тези отпадъци... в сеизмично активна зона с много валежи като Индонезия“, изтъква той пред Nikkei.

Позовавайки се на зависимостта на индустрията в страната от въглищата, Андрю Дигес от адвокатската кантора North Rose Fulbright споделя: „В Индонезия... отделяният въглерод за всеки киловатчас производство на електроенергия е много по-висок от повечето страни по света. Ако сравняваме с Канада... Индонезия до 2030 г. ще произвежда около осем или девет пъти повече въглерод на киловатчас електроенергия, отколкото Канада", добавя Дигес.

HPAL 2.0 и бъдещето на възобновяемите енергийни източници

Напредъкът в технологията за топене вероятно ще намали въглеродния отпечатък при батериите в недалечното бъдеще. Мичъл от Wood Mackenzie казва, че по-голямата част от текущото производство на никел в Индонезия е с въглероден отпечатък, който е по-висок от средния за индустрията, но добавя, че „това не важи за всички производители в Индонезия“.

Според него новите HPAL инсталации, които се разработват, „ще бъдат на или под средното ниво за индустрията“, поради топлината, възстановена от изгарянето на сяра, използвана за производство на киселина при рафинирането на метала.

Големи компании обявиха планове за намаляване на въглищата в своя енергиен микс. Миналата година Tsingshan заяви, че се е ангажирала да изгради най-малко 2 гигавата (ГВт) проекти за слънчева и вятърна енергия в своите комплекси в Индонезия в рамките на 3-5 години.

Ръководител на индонезийската Merdeka Copper Gold заяви през август, че компанията разработва съвместно индустриалния парк Konawe с Tsingshan и планира да изгради водноелектрическа централа и голям соларен парк.

Междувременно IWIP планира да разработи соларни мощности от 1 ГВт.

LG Energy Solution заяви, че иска да „осигури устойчивостта на веригата на доставки“ в своите вътрешни и задгранични операции, както и тези на своите доставчици. „Ние изключително се фокусираме върху предотвратяването на рисковете, свързани с труда, здравето и безопасността, околната среда и бизнес етиката“, изтъка южнокорейската компания.

За рибарските семейства в Баходопи напредъкът по отношение на защитата на околната среда не се очаква скоро. Някои от тези жители сега държат павилиони край комплекса, които обслужват работниците от IMIP, но това не е достатъчно, за да компенсира загубения им доход. "Какво да правим с живота си, ако нещата се задържат така?", пита съпругата на един от рибарите. „На каква работа можем да се прехвърлим, когато имаме основно образование?“