Необходими са повече от десет години, за да може Talga Group Ltd. да въведе в експлоатация своята графитена мина в Швеция, която може да доставя достатъчно суровина за един милион батерии за електромобили годишно и да намали зависимостта на региона от китайския внос, пише Bloomberg.
Австралийската компания се сблъсква с административни препятствия в своя обект Nunasvaara South, след като съдът отложи за февруари окончателното решение по въпроса за екологичните последици от разработката на находището. Процесът по изграждането и въвеждането в експлоатация на мината се проточва от 2011 г.
Графитът от тази мина, който ще се обработва в рафинерия посредством възобновяема енергия, ще стои в основата на „най-екологичния“ анод за електромобилни батерии в света.
Talga все още чака решение от страна на шведските власти относно мината.
Преди две години Европейският съюз (ЕС) изтъкна огромните минерални ресурси на Швеция, които включват около половината от 30-те суровини, които блокът счита за жизненоважни за постигане на целите си за екологични технологии, в това число и батериите за електромобили.
Добивът и доставката им в рамките на ЕС би намалило зависимостта на блока от Китай в момент, когато проблемите във веригите на доставки и геополитическото напрежение подхранват тласъка към по-голяма самодостатъчност.
И все пак перспективите за стартиране на подобни проекти изглеждат по-несигурни от всякога поради дългото време за осигуряване на нужните разрешения на фона на силната местна опозиция в лицето на екологичните групи.
Въпреки че Швеция е известна като най-големия производител на желязна руда в Европа и има многовековна история по отношение на минното дело, новите проекти се сблъскват с опасенията на местните жители за околната среда.
„Мините винаги водят до голямо негативно въздействие както върху околната среда, така и върху други дейности, като отглеждането на северни елени и туризма“, споделя Йонас Рудберг, говорител на екологичната група „Шведско сдружение за опазване на природата“.
Редкоземни метали
В Южна Швеция борбата за осигуряване на добив на редкоземни метали в Norra Kärr – считано за най-обещаващото находище от този вид в Европа – продължава повече от десетилетие. Местните жители се страхуват, че мината не само ще навреди и дори унищожи околните ферми и гори, но и ще замърси близкото езеро „Ветерн“, източник на питейна вода за 300 000 души.
Подобни инциденти не са без прецедент. През 2012 г. течове от хвостохранилище в никеловата мина Talvivaara в съседна Финландия доведоха до отравяне на водата с тежки метли на близките езера и реки в една от най-големите екологични катастрофи в страната.
Представители на индустрията посочват, че подобни проблеми рискуват да застанат на пътя на по-мащабни технологични промени, които биха помогнали на околната среда и в борбата с изменението на климата.
„Това е двоен стандарт“, изтъква Роберто Гарсия Мартинез, главен изпълнителен директор на Eurobattery Minerals AB, компания за проучване на подземни находища на суровини, която се фокусира върху разработването на устойчиви мини в ЕС. „Всеки иска да кара електрическа кола, но не иска да има мина в задния си двор – и това трябва да се промени“, добавя Мартинез.
Стремежът на региона да си осигури ресурсите, които ще му трябват за прехода към електрическа мобилност, е в контраст със скоростта, с която производителят на клетки Northvolt AB създава независима верига на доставки. Шведската компания, която получава графит от Китай, насърчи развитието на местни мини, като същевременно финансира разработки на алтернативни технологии за батерии.
Тъй като продажбите на електромобили се увеличават, Европейската комисия (ЕК) изчислява, че търсенето на литий, ключов елемент при батериите, ще нарасне 18 пъти до края на десетилетието. Използването на кобалт се очаква да се увеличи около пет пъти.
Рудберг изтъква, че се надява растящото търсене на тези суровини да бъде посрещнато чрез нови мини. Той също така подчерта значението на други пътища за извършване на зелен преход - като рециклиране на батерии и намаляване на потреблението.
„Малко нереалистично е да си представим бъдеще, в което цялото население на земята кара Tesla“, посочва Рудберг, добавяйки: „Ресурсите на Земята няма да са достатъчни“.
Министерството на икономиката на Швеция проучва как да рационализира процеса на издаване на разрешителни, за да осигури устойчиво снабдяване с „жизненоважни за иновациите“ метали и минерали. За тази цел властите се обръщат за информация към промишлени, правни и екологични експерти, включително Рудберг, като резултатите се очакват през октомври.
„Процесът плаши много хора, които искат да инвестират в шведски мини, тъй като е доста несигурно дали ще получите разрешение или не, дори ако правите всичко както трябва“, коментира ситуацията Мария Сунер, главен изпълнителен директор на Шведската асоциация на миннодобивните компании и на производителите на минерали и метали.
Ерика Ингвалд от Геоложката служба на Швеция, която действа като експерт в проучването, се надява, че то ще доведе до опростяване на процеса. Що се отнася до мините, които очакват разрешение за експлоатация, тя споделя, че не знае кога може да се очаква напредък.
„Това е като да играеш на лотария“, изтъква Ингвалд, добавяйки: „Почти невъзможно е да се предскаже“.