Автомобилната индустрия „финтира“ инфлацията чрез сортиране на моделите по марж

Войната в Украйна, проблемите с веригите на доставка, коронавирусните мерки в Китай, недостигът на чипове – въпреки всичко това германската автомобилна индустрия отчита рекордни печалби. Как е възможно това? Нещата всъщност са доста елементарни.

Политиката и икономиката в Германия сега са ангажирани с екологичните въпроси, чийто хоризонт надхвърля средата на века. Първо, декарбонизацията на промишлеността и транспорта, след това войната в Украйна и енергийната криза в Европа принудиха Берлин да стигне до крайности в стремежа си към трансформация на икономиката, пише Хелмут Бекер в коментар за ntv.

В политическите среди тази трансформация се извършва на фона на гръмки изказвания и големи планове, докато в икономиката процесът е съпроводен от мърморене и оплаквания относно големите първоначални разходи за инвестиции в климатичен неутралитет. 

Само автомобилната индустрия мълчи, въпреки че същата се очаква да пострада най-силно от загърбването на изкопаемите горива в глобален план. Повратната точка тук означава пълно преосмисляне на 100-годишния успешен бизнес модел, свързан с двигателя с вътрешно горене, който трябва да бъде заменен сега от електрически такъв плюс батерии и още повече електроника.

Всичко това се случва в този ключов клон на германската индустрия без протести, почти безшумно и едва забележимо. Дори когато министрите на околната среда на ЕС де факто решиха да премахнат двигателите с вътрешно горене до 2035 г. чрез по-строги ограничения на емисиите, не беше споделено никакво възмущение от страна на германските производители на автомобили и техните доставчици, както и от лобистките групи VDA и ACEA.

Какво се е случило, че изобретателите на двигателя с вътрешно горене, водени от Mercedes-Benz, които винаги са държали крака си на спирачките за въвеждането на стандартите за емисии Евро през 1970 г., приемат толкова спокойно цялата промяна?

Причината за спокойствието на автоконцерните е проста: въпреки всички тези затруднения и затягания на регулациите развитието на бизнеса е отлично. И докато производството и продажбите спадат, печалбата расте до рекордно високи нива.

Не е имало подобен бизнес подем в германската автомобилна индустрия от 50-те години на миналия век. Всички корпоративни цели досега винаги са били свързани с увеличаването на обема на производство на всяка цена и ръст на печалбата чрез по-добро оборудване и по-привлекателен дизайн на моделите. Тъй като в настоящите условия тези цели се оказаха трудни са изпълнение, концерните прибегнеха до друга тактика – фокус върху моделите с по-висок марж и повишаване на цените.

Сега автопроизводителите следват друга стратегия – те се свиват, вместо да се разширяват. Оказа се, че те могат да правят по-добре бизнес с ограничени производствени обеми и по-дълги срокове за доставка, отколкото с големи финансови разходи и отстъпки за привличане на клиентите.

Недостигът на суровини и поскъпването им предлагат неочаквани възможности за допълнително ценово увеличение на автомобилите. Точно както предвиждат учебниците по пазарна икономика.

Стратегията за растеж на САЩ, която беше следвана през последните няколко десетилетия, се превърна в сегашната стратегия за свиване. Няма значение дали става дума за преминаване към електрическа мобилност, за производствени загуби поради коронавирусните мерки, за недостига на суровини и бързо растящите цени на компонентите – всичко това участва в наратива при покачването на цените на автомобилите. Това важи за всеки автомобилен производител без изключение! 

Сортиране на модели

Недостигът на коли с двигатели с вътрешно горене, скъпите електрически автомобили и липсата на чипове и суровини станаха причина за сортиране на продуктовата гама от страна на всички автомобилни производители чрез оптимизиране въз основа на маржовете.

Всички компании сега се стремят да изчистят портфолиото си от моделите с по-нисък марж, като Mercedes оглави тези стремежи, залагайки на едно изцяло премиум бъдеще.

Тук се получава т.нар. сортиране на модели според целта. И това се практикува успешно, което се потвърждава и от последните тримесечни отчети.

Всички производители на автомобили, включително и тези, които са базирани извън Германия, повишиха значително цените. Това може да се види и от темпа на инфлация при продуктите на Volkswagen, чиято цена расте периодично с по 5% от началото на 2021 г. насам. 

Какви ще бъдат последствията?

По-високите цени и скъсяването на скамейката при моделите ще имат фатални последици по отношение на устойчивостта и работната сила. От една страна, увеличенията на цените в автомобилната индустрия оказват моментен ефект върху икономиката - когато Volkswagen понижава цените на Beetle през 1950 г., това намира широко отражение сред обществеността. Днес никой не се разстройва от нарастващите цени на автомобилите. Това е така, защото производителите използват трикове, за да вдигнат цените не за цялата гама, както преди, а само избирателно - за конкретни модели. И дори тогава ценовият ръст варира според различните версии на оборудване.

Нарастващите цени на автомобилите несъмнено подхранват инфлацията и инфлационните очаквания. С дял от около 12% от индекса на разходите за живот, покупката и притежанието на автомобил има голямо влияние върху ускоряването на инфлацията.

Следващ ценови шок в началото на 2023 г.?

Веднага след като в края на годината изчезнат ценовите ефекти на текущата субсидия за закупуване на електрически автомобили и влязат в сила стандартите за емисии EURO 7 за колите с двигатели с вътрешно горене, които според Volkswagen ще окажат въздействие от 3000 до 5000 евро върху малките автомобили, цената на личните автомобили в Германия ще нарасне допълнително. Много от тези коли вече няма да бъдат достъпни за обикновения потребител в обозримо бъдеще.

Търсенето на леки автомобили с всички видове задвижване ще намалее структурно, като това ще се отрази и върху автомобилния трафик. Следователно броят на леките автомобили в Германия би трябвало да премине своя пик през 2022 г.

Екологичната политика и привържениците на немоторизирания частен транспорт трябва да са щастливи от подобно стечение на обстоятелствата, заключва Хелмут Бекер.