Производителите на електрически превозни средства потриват ръце в очакване на комерсиализирането на твърдотелните батерии – технология, която може да реши проблемите с дългото време за зареждане и опасенията около пробега. Според проучване, публикувано от базирания в Карлсруе Институт за изследвания на системите и новациите ISI, е необходимо още време, преди технологията да успее да се утвърди спрямо доминиращата в глобален план литиево-йонна батерия (LIB), пише Automobilwoche.
„Не се очаква твърдотелни батерии на базата на оксиди и сулфиди да се появят в по-голям мащаб на автомобилния пазар поне през следващите пет години“, изтъкват от ISI.
Това е така, тъй като технологията за този вид батерии не е достатъчно зряла, коментира Томас Шмалц от ISI.
Проучването се допитва до близо 50 експерти от Германия и други страни, които споделят своите оценки относно твърдотелните батерии. Те изтъкват различните технологии, базиращи се на оксиди и сулфиди, върху които в момента работят редица стартъпи.
Единственото решение, което постига някакъв комерсиален успех, е полимерната твърдотелна батерия. Според Шмалц обаче тя не е подходяща за електромобилите, тъй като е необходимо да се нагрява, за да функционира.
При твърдотелните батерии няма течен електролит. Те предлагат по-голяма енергийна плътност, като същевременно се намалява рискът от пожар. Увеличената енергийна плътност съответно води и до по-голям пробег с едно зареждане и по-бързо зареждане – слабо място на LIB технологията.
Големи производители на автомобили като BMW и Ford вече инвестират в изследвания относно твърдотелните батерии. За момента пазарът е доминиран от LIB аналозите. Освен в електрическите коли тези батерии могат да бъдат намерени и в лаптопи или смартфони.
В средата на 2021 г. учени от Харвардския университет обявиха, че са проектирали стабилна литиево-метална твърдотелна батерия, която може да се зарежда и разрежда поне 10 хил. пъти „при висока плътност на тока“
QuantumScape, една от компаниите, смятани за водещи в областта на твърдотелните технологии, които биха могли да бъдат използвани в електромобилите след 2025 г., е прекарала години в изследвания, инвестирайки над 300 млн. долара за намиране на подходящ твърд сепаратор, който да не позволява на дендритите да преминават в електролита.