Volkswagen AG, BMW AG и Toyota Motor Corp. преустановиха работа в своите руски заводи и прекъснаха доставките на автомобили за страната като част от оттеглянето на международните компании на фона на продължаващата война в Украйна. Единственият автомобилен производител, който губи много от създалата се ситуация, Renault SA, за момента мълчи.
Френската компания загуби около една четвърт от пазарната си стойност след нахлуването на Русия в Украйна и от последвалите икономически санкции. Русия е вторият по големина пазар на Renault и компанията плаща висока цена за сделка от 1 милиард долара, сключена през 2007 г. с основен съюзник на руския президент Владимир Путин, пише Bloomberg.
Мажоритарният дял на Renault в руската „АвтоВАЗ“, производителят на „Лада“, и зависимостта на френския концерн от приходите от руския пазар, се превърнаха във въпроси, които силно вълнуват инвеститорите.
Прекъсването на връзките с предприятието би струвало много за Renault, а перспективите за по-широк икономически спад в Европа рискуват да провалят и без това недостатъчните ѝ усилия за трансформация.
„Би било напълно логично Renault да обмисли излизане от „АвтоВаз“, коментира анализаторът на Jefferies Филип Хушоа. "Renault може да понесе загубата, като излизането ще бъде трудно решение“, добавя той.
Русия е отговорна за около 5 млрд. евро от приходите на Renault за миналата година, като приблизително 315 млн. евро от оперативната ѝ печалба може да бъде застрашена, изчислява Bloomberg Intelligence.
И докато редица международни компании обръщат гръб на Русия, Renault и френското правителство – най-мощният му акционер – мълчат за „АвтоВАЗ“. Същото важи и за другия партньор в начинанието – ‚Ростех“ (Rostec State Corp.), руски държавен конгломерат за отбранителна техника, ръководен от Сергей Чемезов, близък съюзник на Путин.
„Renault обеща да спазва санкциите“, посочва Габриел Атал, говорител на френското правителство, пред радио France Info. Говорител на „АвтоВаз“ отказа да коментира темата.
„Един от рисковете за Renault е, че контролът върху капитала може да му попречи да генерира печалба от „АвтоВАЗ“ и другите му руски операции“, споделя анализаторът на Redburn Чарлз Колдикот.
Още през 2007 г. Путин подкрепи първоначалната сделка на Renault за придобиване на 25% от ‚АвтоВАЗ“ при бившия ръководител на френския концерн Карлос Гон. Споразумението беше подкрепено от Франция и координирано с Чемезов. Приятелските отношения на главния изпълнителен директор на „Ростех“ с Путин датират от времето, когато те живеят в един и същ жилищен комплекс в Дрезден в Германия през 80-те години на миналия век, докато бъдещият президент работи като офицер на КГБ.
„Когато решихме да се преместим в Русия и да направим този съюз с „АвтоВАЗ“, всичко беше наред“, заяви Гон в четвъртък в интервю за Bloomberg. "Тогава това имаше своята логика", добавя той.
Гон, който беше освободен от френския концерн през 2018 г., заяви, че е изненадан, че настоящото ръководство на Renault не е съобщило за ситуацията. "Смаян съм от факта, че е такава тишина“, споделя той.
След първоначалната инвестиция на Renault в „АвтоВАЗ“, следващите увеличения на дела на френския концерн в руската компания също бяха ръководени от Москва. Русия сега представлява около 18% от общите продажби на превозни средства на компанията. През 2021 г. „АвтоВАЗ“ продаде около 385 000 автомобила „Лада“, предимно в Русия.
Зависимостта от „АвтоВАЗ“ по отношение на руския пазар означава, че дълбокият икономически спад ще създаде допълнителни проблеми за Renault.
„Исторически погледнато, по време на рецесия в Русия, „АвтоВАЗ“ генерираше големи загуби“, изтъква Колдикот.
Основана с помощта на Fiat SpA през 1966 г., когато Русия е част от Съветския съюз, марката „Лада“ може да се похвали с близо 80-процентен дял на руския пазар през комунистическата епоха и все още контролира около една пета от него. Renault обнови огромния си завод в Толиати на брега на река Волга и промени дизайна на автомобилите, за да се опита да повлияе на възприятието на местните потребители за марката.
План за трансформация
По-светлите перспективи през последните години за „Лада“ бяха част от плана за възраждане на групата на главния изпълнителен директор на Renault Лука де Мео. Той прогнозира „невероятно печеливш“ бизнес модел за марките бюджетни автомобили „Лада“ и Dacia със споделени производствени процеси и технология.
Войната в Украйна не е първият път, когато „АвтоВАЗ“ препъва Renault. В рамките на една година от първоначалната инвестиция на французите финансовата криза доведе до рязък спад на стойността на „АвтоВАЗ“ и Путин притисна Renault да се притече на помощ. Ходът на Гон да увеличи дела на Renault в компанията беше насочен към утвърждаване на един от най-големите развиващи се пазари.
През 2014 г. дойде и първият кръг от санкции срещу Москва, след като Путин анексира Крим. Renault придоби контролен дял от 51% в „АвтоВАЗ“ през 2016 г., след като Гон обеща да направи „каквото е необходимо“, за да подкрепи губещото предприятие, намиращо се на ръба на колапса.
Продължаващата война в Украйна сега представлява нова и може би по-сериозна заплаха за френския автомобилен производител поради потенциала да „прелее“ отвъд границите на Русия.
„Планът за трансформация на Renault се основава на възстановяването на европейския автомобилен пазар“, посочва Хушоа. „Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-голяма е вероятността от рецесия в Европа“, добавя той.