Ще има ли достатъчно метали, които да подкрепят прехода към електрическа мобилност?

Нарастващото търсене на електрически превозни средства, съчетано с проблемите в глобалната верига на доставки на батерии, доведоха до производствени проблеми за автомобилните концерни през миналата година. Но смущенията, наблюдавани през 2021 г., едва ли ще се превърнат в новото нормално по три причини, пише за Euractriv Юлия Полисканова, директор „Превозни средства и електрическа мобилност“ в неправителствената организация Transport & Environment.

Електрическите автомобили, наред с ходенето, колоезденето и обществения транспорт, са най-подходящата технология в света за „озеленяване“ на транспорта. Те щадят до три пъти повече климата от превозните средства с двигатели с вътрешно горене, дори когато се включи производството на батерии.

Тук се появява въпросът – ако продажбите на електрически автомобили продължат да растат с такъв темп, ще има ли достатъчно никел, литий и други жизненоважни метали, от които се произвеждат батериите за тези превозни средства? 

Наличността на тези метали от геоложка гледна точка показва, че няма проблем. Но настоящите краткосрочни дисбаланси в търсенето и предлагането им са неизбежни, тъй като веригите н доставки се сблъскват с нарастващия интерес от страна на потребителите, смущенията, причинени от пандемията от коронавируса, и високите цени на енергията.

Но дори когато цените на металите се покачват, ситуацията от 2021 г. не трябва да се разглежда като новото нормално. Има три причини да вярваме, че проблемът не трябва да става структурен.

Пазарните сили

Първо, замяната на оскъдните метали е ключова тенденция, която вече се наблюдава на пазара на електрически автомобили.

Опасенията относно доставките на кобалт и никел карат автомобилните производители да преминат към алтернативни технологии. Батериите с литиево-железен фосфат (LFP) (понякога с добавка на манган), срещани преди в китайските автомобили и автобуси, бързо заменят батериите, богати на никел и кобалт.

Volkswagen, Tesla, Hyundai и Stellantis планират да преминат към LFP батерии за своите бъдещи модели.

От друга страна, иновативните твърдотелни аналози може да са удачни за луксозните превозни средства, като се очаква да навлязат в нишови приложения до средата на десетилетието. Изборът на по-ефективни и с подходящ размер електрически автомобили също ще помогне за прехода.

Второ, нарастващите цени на металите изпращат твърд пазарен сигнал към миннодобивните компании да увеличат инвестициите в нови доставки.

Много нови проекти, включително новата никелова мина в Танзания, литиевото съоръжение в Аржентина и няколко по-екологични инсталации за директно извличане на литий, включително тази за геотермален литий в Европа, се очаква да започнат производството след 2025 г.

Освен че са икономически стабилни, те ще трябва да отговарят на все по-строгите екологични и социални норми в световен мащаб, за да останат жизнеспособни на фона на зеления преход.

Европейският съюз (ЕС), Китай и Калифорния обсъждат нови закони за уреждане на условията, при които се произвеждат батериите.

Добитите руди трябва да бъдат преработени чрез технология, която максимално да щади околната среда. Но за разлика от мините, при които въвеждането в експлоатация може да отнеме от пет до седем години, химическите рафинерии ще увеличат производството за значително по-кратко време.

Така че не е изненадващо, че химикалите, от които се нуждаят автомобилните производители през 2025 г., все още не са налични.

Допълнителният капацитет от нарастващия брой заводи за рециклиране в Европа и в световен мащаб също ще облекчи част от недостига.

Действия от страна на автомобилната индустрия

И накрая, за да избегне съкращаване на производството, подобно на това, причинено от кризата с чиповете, производителите на автомобили трябва да преминат сериозно към действия.

Това означава осигуряване на дългосрочни доставки на метали за батерии днес, ако концерните все пак са сериозни по отношение на обещанията си за електрификация на своите продукти до 2030 г.

Това означава интелигентни политики за доставките и стратегически партньорства, които дават приоритет на дългосрочните договори.

Недостигът на батерии, който намалява перспективите за бързо разширяваме на пазара на електрически автомобили, не е неизбежен. Комбинация от пазарни сигнали, иновации и анализи по отношение на снабдяването ще позволи на автомобилната индустрия да осъществи своя преход към електрическа мобилност още през това десетилетие.

Подготовката за най-лошото днес ще позволи на автомобилната индустрия да се възползва от предимствата на превозните средства с нулеви емисии по-бързо, отколкото мнозина предполагат, заключва Юлия Полисканова.