Сан Франциско не спечели федералната надпревара и грантовете в размер на 50 милиона долара, които тя предвиждаше. Говорителят на Общинската транспортна агенция Пол Роуз обаче заяви, че градът все пак се придвижва напред по много от точките на изготвения план.
Предизвикателствата тук не са за подценяване. Намаляването на автомобилите по улиците ще изисква отдадеността на хората и готовността им да се откажат от личните си коли за сметка на моделите за споделено пътуване. Това няма да бъде лесно. Ще бъде необходимо да се променят някои дълбоко залегнали поведенчески модели, а властите и компаниите ще трябва също да се включат в тези инициативи. Ако споделеното пътуване остане недостъпно или ако хората просто не искат да се откажат от автомобилите си, то планът лесно може да се провали.
Как автомобилът променя града
Превозните средства преобразяват града през годините до неузнаваемост. Ако погледнете някоя стара снимка на „неасфалтираната версия“ на вашия град, ще осъзнаете колко голяма всъщност е промяната. Това е явление, започнало през първата половина на 20. век, основаващо се на въздействието на транспортните технологии, датиращи отпреди автомобила, особено влаковата и трамвайна линия, оставяйки свой-собствен уникален отпечатък.
Някои хора възприемат това явление като положително – поява на технологията за частен обществен транспорт, като предлага на собствениците на автомобили гъвкавост да работят, пазаруват и да почиват почти навсякъде по всяко време.
За други обаче автомобилната трансформация на града нарушава неговата физическа цялост, генерира безкрайно разрастване и потиска чувството за общност, като набляга на личния избор за сметна на общия интерес.
Особено след края на Втората световна война автомобилът започва ясно да оформя лика на сегашните градове. Колата не само заменя железопътния транспорт и голяма част от ходенето пеш, но и силно повлиява върху растежа на градския център, измествайки предградията навън, извън обсега на трамваите. Релсовият транспорт остава да работи в градските ядра, докато периферията е изцяло доминирана от автомобила.
С популяризирането на електрическия транспорт, който в исторически план предхожда изобретяването на двигателя с вътрешно горене с няколко десетилетия, тази градска автомобилна концепция може да се промени.
Електромобилите притежават потенциала да трансформират начина, по който работи един град. Те могат да доведат до увеличаване на енергийната сигурност чрез разнообразяване на енергийния микс и намаляване на зависимостта от петрола, като същевременно ограничат емисиите на парникови газове и други замърсители. Електромобилите могат да стимулират иновациите и да създадат нови индустрии, които тласкат напред растежа при работните места и ускоряват икономическия просперитет. Въпреки това, масовото внедряване на електромобили ще изисква транспортни системи, способни да интегрират и насърчават тази нова технология, смята Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Налагането на електромобилите в градовете изисква нов вид екосистема, която променя начина на функциониране на същите тези градове.
Много защитници на електромобилността са склонни да сравняват революцията на електрическия двигател с тази на двигателя с вътрешно горене. Преди малко повече от век стартира масовото производство на автомобили, които бързо изместват конските впрягове като основно превозно средство в градовете и извън тях. И това не е изненадващо като се има предвид какви са предимствата на автомобила. Но създаването на сравнителни мостове между двете технологии (електромобили и конвенционални превозни средства) може би е погрешно. Предимствата на електрическия двигател пред този с вътрешно горене са налице, но значимостта на прехода не може да се сравнява с този от животинска задвижваща сила към машина, използваща изкопаеми горива.
А и в крайна сметка електрически или не, автомобилът си остава автомобил.
Ако използваме сравнение с животни, електромобилите са просто по-тежки и по-лъскави коне, които ядат по-малко, но по-скъпа и (най-вече) по-чиста храна. Поради това, може би, фокусът трябва да падне не върху самите превозни средства, а върху средата – градове, ориентирани към хората и виртуална мобилност, както пише Шалк Клоте за Energy Post.