Неравномерното възстановяване от коронакризата показа, че отделните компоненти на глобалните вериги на доставка не са синхронизирани и не могат да се свържат по обичайния начин. Към края на лятото САЩ започнаха кампанията с бустерни дози от COVID ваксините, докато новите огнища в Малайзия принудиха местните фабрики да затворят врати.
Mahindra бързо изчерпа своя инвентар от части и след това трябваше да покача за новите доставки. Те бяха забавени заради задръстванията по пристанищата, а разходите за транспорт чрез контейнеровози нараснаха до 20 000 долара от 3 000 долара преди кризата.
Трудно е да се изчисли до каква степен и в какъв мащаб проблемите на автомобилната индустрия ще се разпространят върху останалата част от икономиката, но няма съмнение, че въздействието ще е огромно, защото много други сектори зависят от автомобилните производители.
Автомобилните компании са сред основните потребители на стомана и пластмаса и поддържат широки мрежи от доставчици, както и такива, свързани с ресторанти и хранителни магазини, които осигуряват кетъринг за служителите по време на работа.
„Ако заводът в Уиндзор не работи, всички усещат ефекта“, изтъква Дейвид Касиди, президент на Unifor Local 444, работническа организация.
Автомобилните заводи - като съоръжението Stellantis в Онтарио - често осигуряват най-много работни места в частния сектор, което превръща спирането на операциите още по-опустошително. Тъй като автомобилните заводи често доминират на ниво местна икономика, тяхната загуба на функционалност трудно може да се компенсира. Безработицата, причинена от спирането на автомобилните заводи, продължава с години, според проучване на Международния валутен фонд от 2019 г.
В Айзенах, Германия, град с население от 42 000 жители, марката Opel изгражда компактен SUV автомобили. Но Stellantis, компанията-майка на Opel, затвори фабриката през октомври и не планира да възобнови производството в нея до следващата година. Работниците се опасяват, че спирането може да се окаже постоянно, тъй като същите модели Stellantis произвежда във фабрика си във Франция, която продължава да работи.
Приблизително 2000 души, които работят във фабриката в Айзенах или в местни доставчици, са пуснати в платен отпуск. Но Катя Волф, кметът на Айзенах, която се присъедини към работнически протест пред завода в петък (29 октомври), споделя, че хората не са склонни да харчат пари, защото не знаят кога заводът ще отвори отново врати. Това вреди и на местния бизнес, изтъква тя.
„Най-големият проблем е несигурността относно бъдещето, когато автомобилната индустрия вече се намира в криза“, коментира ситуацията Волф. „Хората не купуват нови коли и не си позволяват скъпи ваканции. Те са твърде притеснени", добавя тя.
Opel планира да поддържа активни всички свои германски фабрики, включително и тази в Айзенах, заяви от своя страна ръководителят на марката Уве Хохгешурц, пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Полупроводниците не са единствените компоненти, страдащи от недостиг. Производителите на автомобили се сблъскват с дефицит и на различни видове пластмаса, използвана за съда за течността за чистачки на предното стъкло, както и при таблото. Съществува недостиг и на пяна, използвана за изработването на седалки, споделя Дан Хърш, управляващ директор на офиса на глобалната консултантска фирма AlixPartners в Детройт.
AlixPartners изчислява, че недостигът ще изтрие от глобалното автомобилно производство през тази година 7,7 милиона превозни средства и ще струва на автомобилната индустрия 210 милиарда долара пропуснати приходи.
В Словакия, с едва 5,4 милиона души население, работят големи фабрики на Volkswagen, Peugeot и Kia, като автомобилната индустрия там произвежда около един милион коли годишно, повече, когато става въпрос за продукция на глава от населението, отколкото всяка друга страна по света. Промишлеността представлява повече от една трета от износа на Словакия.
Колкото по-дълго време продължава недостигът на компоненти и материали, толкова по-дълбоко ще бъде въздействието му върху икономиката. Съвременните икономики се нуждаят от превозни средства, за да функционират.
„На практика сме разпродали всичко в Западна Европа и Северна Америка до следващата година“, признава Мартин Даум, ръководител на отдела за камиони в Daimler, позовавайки се на недостига на чипове.
В същото време няма признаци, че кризата ще приключи скоро. Производителите на полупроводници обещаха да увеличат предлагането, но изграждането на нови фабрики отнема години, като автомобилните компании невинаги са клиентите с приоритет по отношение на доставките, тъй като технологичните концерни по-голяма част от приходите на индустрията за чипове.