На фона на глобалната електрификация на автомобилния сектор Европа осъзнава, че нейната индустрия е силно зависима от азиатските доставки на батерии – ключов компонент при изграждането на електрически превозни средства. Старият континент обаче инвестира сериозно в изграждане на собствени производствени мощности, пише Euractiv Словакия.
Плановете са амбициозни – до 2025 г. Европа трябва да е постигнала самодостатъчност по отношение на батериите, според плана на Европейската комисия (ЕК).
Продължават дискусиите относно реалната екологична тежест на електрическите автомобили. Въпреки някои съмнение е ясно, че този сектор представлява бъдещето на автомобилната индустрия. Според прогнозите до 2035 г. електромобилите ще доминират на пазара за нови автомобили в Европейския съюз (ЕС), като дотогава продажбите на бензинови и дизелови превозни средства трябва да бъдат прекратени.
За да бъде постигнато това, е необходимо да се затегнат регулациите за емисиите и да се осигурят инвестиции за разгръщане на мащабна зарядна инфраструктура. Ако ЕС иска да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., той ще трябва да вземе под внимание транспорта, който е един от малкото сектори, отчитащ растящи нива на емисиите.
Отделно от това националните правителства също се ангажират с разполагането на гъста мрежа от зарядни станции, без която налагането на електромобилите не може да бъде осъществено. Свои планове във връзка с електрификацията разкриват и автомобилните производители. Volkswagen например обяви, че ще спре да произвежда автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.
Фокусът върху електрификацията на автомобилите ще увеличи търсенето на батерии. Днес ЕС внася голяма част от тях от Азия. Най-големите производители тук са Китай, Япония и Южна Корея. Според Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК, един от основните инициатори за създаването на публично-частното партньорство Battery Alliance, Европа трябва да произвежда достатъчно батерии до 2025 г., за да покрива своите нужди.
Съществуват и други, по-песимистични мнения по въпроса. Според Оливър Монтик, анализатор във Fitch Solutions, реалистичната дата за това е 2040 г., като важният въпрос е как ще бъдат произведени батериите.
Според доклад за транспорта и околната среда в момента в Европа се разработват проекти за производство на общо 38 гигаватчаса батерии. Общата стойност на инвестициите е 40 млрд. евро.
Очаква се планираните съоръжения да достигнат пълен производствен капацитет около 2029-2030 г. Тяхното производство ще се равнява на 16,7 млн. батерии за електромобили.
В същото време редица автомобилни концерни влагат средства в компании, които разработват подобни технологии. Volkswagen инвестира в шведския стартъп Northvolt, който цели да достигне производствен капацитет от 32 гигаватчаса до 2024 година. Новосформираният автомобилен концерн Stellantis, който притежава марки като Alfa Romeo, Chrysler, Citroën, Dodge и Fiat, изгражда собствени фабрики за батерии. И лидерът в сегмента на електромобилите, американската компания Tesla, планира създаването на една от най-големите фабрики за батерии в света близо до Берлин, която през 2030 г. тя трябва да разполага с производствен капацитет от 250 гигаватчаса батерии.
Два фактора обаче могат да забавят разполагането на нови производствени мощности в Европа. Първият е трудът. Според изчисленията на ЕК фабриките ще се нуждаят от 800 хил. работници, които трябва бързо да придобият нужната квалификация.
Осигуряването на минерали е по-сериозният проблем. Понастоящем литият е ключът към големите батерии. Неговото търсене ще се увеличи осемнадесет пъти до 2030 г., според изчисления на ЕК. Очаква се подобен ръст и при кобалта.
И в двата случая Европа зависи от вноса от чужбина. Чехия и Германия имат по-големи запаси от литий, но това няма да е достатъчно.
Освен това се водят дискусии за екологичната устойчивост на литиево-йонните батерии. Решението е инвестиция в рециклиране, както и разработване на нови технологии. През януари ЕК започва изследователска програма в размер на 2,9 млрд. евро в тази връзка. Освен това в Брюксел работят за установяване на правила и стандарти за минералите, използвани в производството на батерии и тяхното рециклиране.