Европейската комисия (ЕК) работи по обособяването на въглероден данък, който ще засегне шофьорите на автомобили с двигатели с вътрешно горене като част от големия преглед на своя климатичен план, който ще бъде представен през юни.
Уилям Тодс, изпълнителен директор на Transport and Environment (T&E), предупреждава, че ЕК не трябва да прави същата грешка като френския президент Еманюел Макрон от 2018 г., когато повиши цените на горивата, но беше принуден да отстъпи на фона на масовите протести в страната.
Твърде високата цена на въглерода, с която може да се сблъскаме, ако пазарът бъде оставен да я определя, ще доведе до същия ефект като във Франция, пише Тодс, цитиран от Energy Post.
Вместо това той предлага план с три основни точки.
Според него приходите от въглеродния данък трябва да се инвестират в дейности, които осигуряват видими и широкообхватни ползи. Постепенното повишаване на данъка върху горивата, особено когато петролните цени остават ниски, ще помогне на хората да се насочат по-бързо към електромобилите на фона на нарастващата им достъпност.
Но същевременно е необходимо е да се приемат и закони за премахване на изкопаемите горива, както направиха Великобритания и Калифорния, и за насърчаване на алтернативния транспорт.
Това ще има много по-голям ефект от използването на данъка върху горивата, довеждайки до прекратяване на употребата на изкопаеми горива в автомобилния сектор.
В същото време политиките принуждават автомобилните производители да засилят своите амбиции по отношение на електрификацията. Тодс отбелязва, че концерните подкрепят данъците върху горивата, именно защото това измества натиска върху електрификацията от тях към потребителя.
Още в стъпването си в длъжност като председател на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че подкрепя идеята за въглероден данък. В момента от Брюксел работят върху налагането на подобна такса за шофьорите като част от своя климатичен план. Това вероятно ще зарадва ортодоксалните икономисти и мощното германско автомобилно лоби. За ръководителите на автомобилната индустрия като Херберт Дийс, изпълнителен директор на Volkswagen, въглеродният данък за шофьорите е чудесна алтернатива на разпоредбите, които принуждават концерните да предлагат на пазара по-екологични автомобили.
Опасностите около много високите цени на въглерода
Урсула фон дер Лайен предлага значително поскъпване на горивата посредством въглеродния данък, което би трябвало да подкрепи усилията на Европейския съюз да постигне климатичен неутралитет. Но тъй като хората променят поведението си само след големи увеличения на цените на горивата, подобна схема за въглеродно таксуване може лесно да доведе до цени на въглерода от 250 евро за тон или повече, което от своя страна ще изстреля цените на горивата с 40-50% нагоре. На теория това може да работи прекрасно, но на практика е по-вероятно да предизвика масови протести.
Според Тодс най-важният приоритет в момента е да се притиснат автомобилните концерни да продават по-достъпни, висококачествени електрически превозни средства. Хората се нуждаят от реална и достъпна алтернатива на автомобилите, използващи петролни горива.
Тук става дума за справедливост, но и за ефективност. Няма да станем по-екологични, като облагаме шофьорите с данъци с надеждата, че те ще предпочетат автомобили, които производителите всъщност не искат да продават. Това не означава, че изобщо няма място за употребата на въглеродния данък, но ако искаме да избегнем политическа катастрофа, трябва да се вслушаме в уроците, научени от Франция.
Приходите от въглеродния данък трябва да осигурят видими ползи
Първо, ключът към приемането на подобен данък е щедрата и видима компенсация. Как хората ще се възползват от това, което може да бъде доста регресивна форма на данъчно облагане? Понастоящем ЕК иска да използва натрупаните от облагането средства, за да върне своите дългове от икономическото стимулиране след пандемията. Това не е точно планът, който би се харесал на учителите, медицинските сестри и работещите в цяла Европа, от които се иска да плащат по-високи разходи за отопление и гориво. Вместо това ЕК трябва да помисли за изплащане на европейците на еднократен климатичен дивидент или за начини за използване на парите за инвестиране в обществени услуги като болници и училища.
Закони, които да подкрепят премахването на двигателя с вътрешно горене
Второ, хората се нуждаят от алтернативи на замърсяващите автомобили. В градовете велосипедите и общественият транспорт могат и трябва да бъдат тази алтернатива. Но имаме нужда от алтернативи за всички. Европа разполага с инструментите, за да направи чистите електрически автомобили достъпни за всички. Въпреки маневрите на автомобилната индустрия, законът на ЕС за въглеродния диоксид при автомобилите доведе до трикратно увеличение на продажбите на електрически превозни средства през 2020 г. Ето политика, която всъщност работи. Урсула фон дер Лайен трябва да спре да си затваря очите за германското автомобилно лоби и да очертая устойчив път към постепенно прекратяване на продажбите на нови дизелови и бензинови автомобили през следващите 10-15 години, точно както Великобритания и Калифорния планират да направят.
Постепенно покачване на въглеродния данък
Едва след изпълнението на първите две точки може да се мисли за увеличаване цените на горивата. Първоначално въглеродният данък трябва да бъде нисък, например, подобно на този в наскоро приетата германска схема за търговия с емисии. Тъй като електрическите автомобили стават по-достъпни и тъй като търсенето на петрол и цените на петрола продължават да падат, въглеродният данък може да започне да се увеличава постепенно. С течение на времето основната цел на въглеродния данък ще се превърне в гарантиране, че цените на горивата на бензиностанциите няма да спаднат под определено ниво.