Автомобилните производители не ни казват всичко, което трябва да знаем

Как става така, че автомобилните компании харчат толкова много пари, без да е особено ясно къде точно отиват тези инвестиции? Или как напредват амбициозните им проекти? Инвеститорите трябва да настояват за повече информация по тези въпроси, пише колумнистът на Bloomberg Анджани Триведи.

С появата на електрическите автомобили и автономните коли автомобилните концерни все повече насочват фокуса си върху високите технологии. Но това е трудно да се види във финансовите им отчети.

Тези концерни използват голяма част от бюджетите си за научноизследователска и развойна дейност - те са едни от компаниите, които харчат най-много пари в корпоративния свят. Но няма достъпни подробности за това как тези пари се разпределят, тъй като намират приложение в нематериални активи. Няколко други свързани разходи като информационните технологии и обучението на служители също остават далеч от общественото достояние. 

Част от проблема е, че инвеститорите не държат да получат повече данни. Вместо това те се обръщат към други източници на алтернативна информация. Например, в четвъртък (11 март) те се втурнаха вкупом към уебсайта на Патентното ведомство на САЩ, за да видят какво правят компаниите през последните 18 месеца. Споделената там информация относно технологиите и обхвата на иновациите създават усещането, че компаниите реално работят.

Подробности около технологичните характеристики ще „облекчат информационната несигурност на инвеститорите относно научноизследователската и развойна дейност“, установява проучване на предоставяне на патенти на Дийпак Хедж от Нюйоркския университет.

В САЩ и в други места по света, компаниите понякога предоставят допълнителна информация, която не са длъжни по принцип да разкриват и която е от помощ за инвеститорите, подобно на коригираната печалба преди лихви и данъци или свободния паричен поток. Презентациите и анализите от страна на корпоративните ръководство също добавят още светлина върху дейността на компаниите.

Но нищо от това не е наистина научно - това е по-скоро изкуство.

В миналото компаниите, действащи в отрасли, в които технологиите се променят бързо и има очевидно създаване на стойност чрез нематериални активи, са притискани да разкриват повече информация. В книгата „Краят на счетоводството и пътят напред за инвеститорите и мениджърите“ Барух Лев, професор в Нюйоркския университет, и съавторът Фън Гу проследяват това.

Прегледът на годишните финансови отчети на фармацевтичния гигант Pfizer Inc. показа, че през 90-те години на миналия век фирмата разкривала много по-малко информация за своята продуктова линия, отколкото в края на последното десетилетие. Но това, което мотивира промяната, според авторите, е търсенето от страна на инвеститорите и анализаторите на повече информация чрез задаване на въпроси относно отчетите. Сега широкото разкриване на финансови данни е норма във фармацевтичния и биотехнологичния сектор, пише Триведи.

В автомобилната индустрия, въпреки гръмките изявления през последните няколко години, никой не задава такива въпроси. Финансовите отчети все още са изпълнени с въпроси относно целите и стремежите за електрификация. Но анализаторите изглеждат доволни от неясните отговори.

По време на представянето на отчета за четвъртото тримесечие на General Motors Co. през февруари, един анализатор попита: „Просто се опитвам да разбера дали е готов GM стратегически през следващите 10, 15 години да се свие или да бъде агресивен?“. В отговор главният изпълнителен директор на концерна Мари Бара заяви: „Мисля, че ще бъдем агресивни, защото смятам, че имаме технологията, имаме таланта, имаме производствените възможности“.

Съществува нарастващо чувство на самодоволство в рамките на големите компании от „старата школа“. С отчетите на автомобилните концерни инвеститорите са склонни да игнорират фактори като печалба и марж. Вместо това те се съсредоточават върху паричните потоци.

Както отбелязва Арнд Елингхорст, анализатор от Sanford Bernstein, съществуват „фактологични разлики в отчетените разходи“ между компаниите. „Паричните постъпления са нещо различно от печалбата и загубата“, посочва той. 

Чрез променливата капитализация и амортизационните планове на компаниите се създава „илюзия за печалба“, добавя Елингхорст.

Това трябва да предизвика по-ясно и широко недоволство сред инвеститорите. Неясните твърдения и цифри не трябва да са водещ фактор в техните действия.

Автомобилният концерн Stellantis NV, който беше създаден през януари след сливането на PSA Group И Fiat Chrysler, заяви по време на представянето на своя годишен отчет за 2020 г., че част от разходите „допринасят за спазването на регулаторните изисквания“, но „не могат да бъдат измерими поотделно “, тъй като те са елементи от по-широки инициативи, свързани с подобренията при силовите агрегати и алтернативите.

Междувременно подробностите относно отписванията на активи обикновено са слабо засегнати. Те биха могли да се отнасят до парите, вложени в предишни, неуспешни усилия в областта на технологиите, например.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност във финансовите отчети е област, която се изследва от десетилетия. С течение на времето начинът, по който фирмите управляват тези разходи, също претърпява развитие. Проблемът с разкритието на информация обаче остава.

Тъй като автомобилната индустрия претърпява цялостна структурна промяна, предоставянето на допълнителна информация за работата по този ангажимент може да им помогне.Процесът на електрификация означава, че ще има големи разходи около подмяната на конвенционалните автомобили с по-екологични такива, тъй като серията „проба-грешка“ продължава. И това е нормално. Заинтересованите страни обаче трябва да могат да видят до каква степен въздействието на тези процеси надхвърля първоначално определените разходи.