През последните години и особено през последните няколко месеца Tesla се превърна в най-ценния автомобилен производител в света по отношение на пазарната капитализация. Компанията на Илон Мъск превъзхожда традиционните си конкуренти благодарение на смелите иновации, както и заради неволната помощ от страна на конкурентните концерни Toyota и Daimler, които имат опит от първа ръка с културата на Tesla, но въпреки това не успяха да забележат нейния потенциал в самото начало, пише Carsalesbase.
Daimler е компанията майка на Mercedes-Benz, а през 2009 г. германците инвестираха 50 милиона евро в стартъпа на Мъск, получавайки почти 10% от акциите на американското дружество. Daimler смяташе, че Tesla има шанс да развие своя бизнес с електрически автомобили. През последните години Мъск многократно заявява, че компанията му вероятно е нямало да оцелее без помощта на германците. Този ход даде на Daimler представа за начина, по който работи главният изпълнителен директор на Tesla: Мъск е готов да пусне на пазара не достатъчно добре изпробвана технология, която да подобри впоследствие, бомбардирайки общественото пространство с непрекъснати актуализации на данните по отношение на производството и продажбите.
В зората на Tesla Мъск повече се притесняваше повече за темпа на производство, отколкото за рентабилността на компанията, фокусирайки се върху събирането на полезна информация, чрез която да се оптимизират производствените операции.
Традиционният германски подход се сблъска с иновативния начин на работа на Tesla
След придобиването на дела германците помогнаха на Tesla да пусне на пазара своя Model S. В замяна на това Daimler получи достъп до технологията, която Tesla използва в автомобилите си. Технологията на батериите е отразена в автомобила Smart Fortwo Electric Drive, докато опитът в областта на електрическото задвижване е използван при разработването на Mercedes-Benz B-Class Electric Drive.
Въпреки това през 2014 г. германският производител реши да продаде своя дял в Tesla. Концернът се съмняваше в това дали начинът на работа на американската компания някога може да бъде широко практикуван. Традиционният германски подход към научноизследователската и развойна дейност разчита на тестване до постигане на съвършенство, като гарантира, че всички възможни проблеми са открити и изчистени, преди продуктите да попаднат в ръцете на потребителите. Този подход се сблъска с прогресивния начин на работа и мислене на американците, които се фокусират върху радикални идеи и бързи иновации, където потребителският интерфейс и потребителският опит са с по-висок приоритет от качеството на самата продукция. Ако Daimler все още държеше акциите на Tesla, те вече щяха да струват 7,4 млрд. долара, според изчисленията на Bloomberg.
Toyota стигна до същото заключение
Горе-долу по същото време Toyota стартира партньорството си с Tesla. Двете компании решиха да разработят съвместно нов модел през 2010 г. Tesla трябваше да достави системата за електрическо задвижване, включваща батерия, система за зареждане, инвертор, двигател, скоростна кутия и софтуера за второто поколение Toyota RAV4 EV. Японците бяха силно впечатлени от скоростта, с която Tesla разработи технологията, но бързо стигнаха до същия извод като Daimler: подходът на американците не е подходящ за масово производство, тъй като не може да отговори на високите стандарти на Toyota за безопасност и издръжливост.
Въпреки това Мъск реши да продължи с начина си на работа, въпреки че знаеше, че това ще отнеме години преди компанията най-накрая да постигне рентабилност. Отчасти заради „дизелгейт“ популярността на електромобилите нарасна значително, от което Tesla се възползва ефективно. Цифрите от продажбите са се увеличили драстично през последните години и инвеститорите стават все по-ентусиазирани в това отношение. Сега те оценяват Tesla по-високо всяка друга автомобилна компания.