Германия се тревожи заради корпоративната си зависимост от Китай

Германските автомобилни производители не могат да повярват на късмета си. Китайските потребители отново ще са отговорни за тяхното спасяване, десетилетие след като ги изведоха от дупката след финансовата криза, пише FT в свой анализ.

„Това е почти твърде хубаво, за да е истина“, коментира миналия месец Ола Калениус, главен изпълнителен директор на Daimler, като приветства 23-процентното увеличение на продажбите в Китай през третото тримесечие.

Богатите китайци сега си купуват луксозни автомобили, защото не могат да пътуват по света. Силното китайско търсене помогна на германските автомобилни производители и техните доставчици да компенсират по-слабите европейски и американски пазари, все още засегнати от пандемията.

Тенденцията обаче съживи и опасенията, че германската индустрия е твърде зависима от Китай. Това повдига въпроса дали Берлин ще бъде готов да отговори на нарастващия натиск в Европейския съюз за по-твърда линия по отношение на Пекин и ново трансатлантическо партньорство при администрацията на Джо Байдън в САЩ.

Daimler – концерн с два големи китайски акционера, продава близо 30% от автомобилите си Mercedes в Китай. Това представлява около 11% от приходите на групата.

За няколко компании от индекса Dax 30 Китай представлява поне една пета от продажбите, включително BMW, производителя на чипове Infineon и производителя на пластмаси Covestro. Volkswagen се очаква да генерира подобен дял от продажбите си в страната през последната година, тъй като близо 40% от автомобилите на групата се реализират там.

Понастоящем Китай е най-важният автомобилен пазар в света, казва Стефан Братцел, директор на Центъра за автомобилен мениджмънт. Страната е и най-активният полигон за автономно шофиране, електрически превозни средства и тестове на други технологии. Той също така се опасява обаче, че зависимостта на германските производители от Китай е „твърде висока“.

Дори канцлерът Ангела Меркел, която се придържаше фанатично към вярването, че западните сили могат да определят поведението на Китай чрез търговия и инвестиции, призова миналия месец германския бизнес да се диверсифицира и да развие други експортни пазари в Азия.

Германските производители на автомобили са особено податливи на китайския натиск. Експлоатацията на множество фабрики - VW например има 26 в Китай, изисква добрата воля на властите. Концернът от Волфсбург е особено внимателен към своя завод в Синдзян – регионът, прочул се с репресиите спрямо мюсюлманското малцинство.

Автомобилните компании са лесна цел за всяка реакция на потребителите. Миналата година посланикът на Китай в Берлин издаде слабо прикрита заплаха, че германските автомобилни брандове ще бъдат изложени на риск, ако Федералната република се подчини на натиска на САЩ и забрани участието на Huawei в изграждането на 5G мрежата в страната.

Пандемията подчертава дилемата на Европа за примиряване с икономическата й зависимост от китайския пазар или желание за по-голяма геополитическа автономия, коментират Нилс Редекер и Анна Щал в доклад за берлинското училище Херти. Идеята за зависимост обаче, според тях, не бива да се преувеличава. Дори след 15-те години бум на търговията Китай все още представлява само 8% от германския износ, докато за Германия отива 5% от китайския.

Макс Ценглайн, главен икономист от Института за китайски изследвания Mercator, казва в нова статия, че зависимостта намалява и в двете посоки. Европа е важен доставчик на чуждестранни инвестиции и нови работни места в Китай. Това е и голям пазар за китайските износители и жизненоважен източник на техническо ноу-хау, особено за модерни машини, в които Германия превъзхожда Китай. Пекин може и да се опитва да намали зависимостта си от чуждестранните индустриални технологии, но това „остава трудно, скъпо и отнемащо време усилие“.

Ценглайн твърди, че „нарастващото усещане за зависимост е позволило на китайското правителство да внуши на Европа предположението, че приятелските политически отношения са необходими за добрите икономически отношения“. Китайските търговски отмъщения в Европа са рядкост, но възможността е създала „превантивно подчинение“ в заседателните зали и канцелариите, добавя той.

Това може да е особено вярно за автомобилната индустрия, която също води битка за технологично оцеляване.  В други сектори обаче настроенията се влошават.

В интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung Никола Лайбингер-Каммюлер, главен изпълнителен директор на производителя на машини и инструменти Trumpf казва за Хонконг: „Пекин преследва целта за постепенно завладяване на Запада и върви много систематично в тази посока. Небрежност е, че европейците не правим много, за да се противопоставим на това“.