Представената от главния изпълнителен директор на Volkswagen Матиас Мюлер в интервю за германския ежедневник Handelsblatt идея за пренасочване на годишната субсидия за дизелови автомобили в размер на 8 млрд. евро към електрическата мобилност обърка автомобилната индустрия, зарадва еколозите и остави федералния канцлер буквално без думи.
В никоя друга държава в Европа дизеловите двигатели нямат толкова голямо значение, колкото в Германия. Специалисти и експерти по опазването на околната среда отдавна призовават за свиването на тези субсидии.
Който зарежда дизел във федералната република, плаща с 18 цента по-ниски данъци на литър, отколкото при бензина. Ако това противоречиво предимство отпадне, държавата ще си осигури нови данъчни постъпления, но автомобилните производители ще се сблъскат с проблем. Защото те все още произвеждат, рекламират и продават дизелови коли, които със следващите си поколения не само се очаква да са по-чисти, но и ще напълнят повече касите на VW и Сие – пари, които са нужни за оценяваните на милиарди инвестиции в областта на електрическата мобилност.
Ето защо не е изненадващо, че Мюлер впрочем не се изказа за напълното премахване на субсидиите, а по-скоро за преместването им към електрическата мобилност. „Свиване на дизеловите субсидии за сметка на преимущества за електромобилите – това ще е правилният сигнал. Това можем да издържим без да се страхуваме за съществуването си“, каза той.
Матиас Мюлер вероятно е прав да мисли за бъдещето на концерна, но и за цялата индустрия. Европа въвежда все по-строги правила за вредните емисии. Така например средностатистическото отделяне на въглероден диоксид при новите коли от 2021 г. ще трябва да бъде 95 грама на изминат километър. При сегашните нови модели на повечето производители количеството е около 120 грама.
Мюлер е убеден, че успешната промяна на системата към електромобилността изисква диалога на Volkswagen, Daimler, BMW и Сие с политиците. Това изказване обаче може да се тълкува и като призив към конкурентите. По съвсем разбираеми причини досега те са по-скоро обрани по отношение на подобни изявления, защото в крайна сметка става дума за субсидии, от които автомобилната индустрия печели косвено. В същото време BMW например многократно заяви, че браншът все още се нуждае от дизеловата технология за постигане на целите за въглероден диоксид.
Според германското списание Manager германският данъкоплатец субсидира електрическите автомобили с почти 1 млрд. евро на година – сравнително ниска сума спрямо дизеловите субсидии. Въпреки това поне досега германското правителство отказва „нови подаръци“ за купувачите на електроколи.
От друга страна обаче се счита за доказано, че разпространението на тази технология е свързано именно с данъчните облекчения. Ако те отпаднат, то продажбите на електрически коли ще се сринат. Доказват го примерите на Дания и Холандия. А дали Норвегия щеше да се превърне в пионера на електрическата мобилност без сериозните програми за насърчаване е доста спорно.
Въпреки всичко визионерското послание на Мюлер бе изненада и за федералния канцлер. Едва в края на понеделнишкия ден Ангела Меркел заяви чрез правителствен говорител, цитиран от DPA, че не обмисля промяна на сегашното положение. И така – Германия на статуквото се изказа. И не прегърна идеята на Мюлер.
Меркел обаче трябва да внимава да не се превърне в политическия символ на дизеловия двигател. В края на краищата и той се появи на пазара с големи очаквания, но в близко бъдеще ще приключи като един износен модел. Неясно е само оставащото му време. Часовникът тиктака.