Eфектите от Дизелгейт тъкмо бяха започнали да отшумяват, но сега изведнъж германската автомобилна индустрия е изправена пред нов, потенциално дори по-голям скандал. Обвиненията срещу Volkswagen, BMW, Daimler (компанията майка на Mercedes), Audi и Porsche, че са участвали в картелни схеми още от 90-те години, са напът да ги вкарат в открита война с Европейската комисия.
Германският икономически министър предупреждава, че доверието в цялата автомобилна промишленост на страната е заложено на карта. Най-важните неща, които трябва да знаете за скандала според материал на The Financial Times, цитиран от Automedia.bg.
Какви са обвиненията: BMW, Daimler и компаниите от Volkswagen Group са обвинени, че са имали тайни срещи помежду си още от 90-те, за да се наговарят за технологии, компоненти и доставчици. Най-същественото обвинение е, че са се договорили помежду си да ползват твърде малки резервоари с AdBlue - разтвора на урея, ползван за намаляване на вредните емисии от дизелите. Няма обаче доказателства те да са се наговаряли и за цените.
Какъв е отговорът на компаниите? За момента Daimler и Volkswagen отказват коментар. От BMW категорично отрекоха да са участвали в картелни споразумения, и настояват, че резервоарите с AdBlue на техните дизели са достатъчни, за да отговарят напълно на последните екологични норми. Все пак от BMW подчертават, че няма нищо необичайно да работят заедно с конкурентите си върху някои компоненти, които "не допринасят към отличаването на двете марки една от друга и съответно не се отнасят до конкуренцията".
Каква е вероятността Брюксел да атакува? Германия има огромно влияние в европейските институции. Но дирекцията по конкуренцията в Европейската комисия отдавна се слави с яростно защитаваната си независимост - репутация, която само се задълбочи при сегашния комисар Маргрете Вестагер. Датчанката вече успя да се пребори с ред корпоративни гиганти, от Apple и Google с техните милиардни глоби до Amazon, McDonald's и "Газпром". "Доколкото я познавам, тя има куража да се захване с германците", коментира пред FT Филип Ламбертс, евродепутат от зелената партия. Това ще е и възможност за Вестагер да докаже, че не се е фокусирала само върху големи американски и руски компании, а ползва същия аршин и за европейските.
Има ли прецеденти? Европейската комисия и преди е била доста сурова с големи германски компании - например с четирите обществени Landesbanken, регионални банки, които закъсаха в разгара на последната финансова криза. В края на миналото десетилетие директоратът по конкуренцията предприе и доста строги действия срещу енергийния гигант E.on, бившия собственик на електроразпределението в Североизточна България. Компанията тогава предпочете споразумение с Брюксел, по силата на което бе принудена да продаде далекопреносната си мрежа и голяма част от производствените си мощности в Германия.
Какви глоби заплашват производителите? Налаганите от Еврокомисията антикартелни санкции зависят от няколко фактора: годишния оборот за конкретните продукти, продължителността на нарушението и неговата сериозност. Максималният таван на глобите е фиксиран на 10% от оборота, което означава 8 млрд. евро за BMW, 14 млрд. за Daimler и 19 милиарда за Volkswagen. От голямо значение е и склонността на компанията да сътрудничи. Der Spiegel твърди, че VW и Daimler вече са докладвали сами на Еврокомисията за нарушенията - подход, който в миналото е отървавал други нарушители от глоби.
Защо все дизел?
Дизеловите двигатели, изобретени от Рудолф Дизел още през XIX век, станаха наистина масови в Европа през 90-те като средство автомобилните компании да отговорят на все по-затягащите се норми за емисиите. При дизелите като цяло емисиите въглероден диоксид са по-малки, и понеже екостандартите на ЕС се отнасят до целите флотилии, а не до отделните машини, най-лесното решение за автомобилните компании бе да увеличат дела на дизелите в производството си (политика, подкрепяна чрез субсидии и данъчни отстъпки от много европейски правителства).
Недостатъкът на дизелите е, че макар да са по-добри от гледна точка на парниковите емисии, отделят повече азотни съединения, които са отговорни за смога и замърсяването в големите градове.
Как ще се отрази скандалът на самия дизел?
Този казус идва в най-лошия възможен момент за производителите, коментира пред FT Щефан Братцел от консултантската компания CAM. Дизелът вече е под натиск заради скандала с манипулираните тестове от VW и заради течащите разследвания за измами с емисиите срещу поне още 6 производителя. Градове като Париж, Мадрид и Атина подготвят цялостна забрана за дизелови автомобили; в Лондон собствениците на дизели ще заплащат допълнителна екотакса още от тази есен. Това вече започва да се отразява и на продажбите - делът на дизелите на най-големите европейски пазари, който бе 51.6% миналата година, през тази е вече 47.2%.
09:20 | 12.09.22 г.
