Сега всичко е по-различно. Фердинанд Пиех, неуязвимият Зигфрид, е тежко засегнат. И най-накрая победен. Съдбата се обръща.
В събота президиумът на Надзорния съвет на Volkswagen проведе среща - шестимата мъже, които седмица по-рано воюваха за бъдещето на Volkswagen и по-конкретно за въпроса кой ще има властта в концерна. Фердинанд Пиех, автократът, или някой служител в съюз с представители на работниците и служителите.
След два часа битката свърши: Фердинанд Пиех подаде оставка. Това е сериозен удар за групата. Повратна точка, пояснява базираният във Волфсбург концерн в декларация на Надзорния съвет от четири точки, публикувана в събота вечер.
Първа точка: „Членовете на президиума съвместно установяват, че в светлината на последните седмици вече не може да се говори за взаимно доверие, което е необходимост за успешното сътрудничество“ Точка втора: "Проф Д-р Фердинанд Пиех K. подава оставка като председател на борда", както и от всички други позиции в рамките на групата. С незабавен ефект. И придружен от съпругата си Урсула Пиех.
Постът се поема от Бертолд Хубер, бивш председател на IG Metall и заместник-председател на Борда на директорите. Той също така ще ръководи годишното Общо събрание на 5 май. Името на Мартин Винтеркорн не попада в текста нито веднъж. Но изявлението на президиума от преди една седмица е валидно, според което Винтеркорн е най-добрият изпълнителен директор за Volkswagen и ще получи нов договор - въпреки че той е на 68-годишна възраст. И преди всичко, въпреки че Пиех публично заяви: „Аз съм на дистанция от Винтеркорн". Това изречение от устата му задвижи цялото сътресение, това изречение настрои всички срещу Пиех, пише Frankfurter Allgemeine Zeiting.
Така 78-годишният правнук на изобретателя на легендарния модел на Volkswagen “Бръмбар“ подаде оставка след близо 20-годишно шеметно управление на компанията. Кризата започна преди две седмици, след като Пиех заяви, че вече не подкрепя изпълнителния директор Мартин Винтеркорн.
Този път всичко е различно. Патриархът изпусна властта. До през нощта шестимата мъже са се карали, за съществените неща не е отворена и дума – за нови модели, трудни пазари, бъдещето на автомобила. Само един въпрос е бил дискутиран: Кой е отговорен за това? Ако Пиех циментира властта си, той ще може да вкара жена си като наследник начело на Надзорния съвет. И тогава изведнъж всички петима гости се противопоставят срещу властелина на къщата, толкова единни и решителни, както никога досега. Петима срещу един. Така внукът на самия Фердинанд Порше – създател на едноименната компания, се озовава сам.
Представителите на служителите – Бернд Остерло, заместникът му Щефан Волф и Бертолд Хубер са от другата страна на бариерата. Дори и премиерът на Долна Саксония Шефан Вайл (чиято провинция държи 20% от акциите) е в другия лагер. Както и Волфганг Порше, братовчед на Пиех. Всички са потресени от идеята на Пиех да се освободят от Винтеркорн. В очите на Пиех Винтеркорн е просто поредният служител, който е изпълнил задачата си и е време да бъде заменен. Въпреки че не може да премълчи онова, което мениджърът е извършил - VW е напът да стане автомобилен гигант, с 12 марки, 200 млрд. евро приходи, 600 000 работни места. И Пиех е бил сигурен в успеха си – досега никога не е губил такъв спор. И когато останалите се колебая да уволнят Винтеркорн, Пиех се отбранява, настоявайки останалите да помислят за последиците. И ако все пак решат да оставят Винтеркорн, то тогава да удължат и собствения му договор, както и този на Винтеркорн. Това назовава като цена за това, да се присъедини към мнозинството.
Но се надценява. Петимата членове на надзорния съвет намират предложението му за скандално. На геронтокрацията трябва да се сложи край, е казал един от тях. Преди дискусията напълно да се бе разпаднала, членовете се разбират за период за размисъл. Това не помогна. В петък сутринта, преди седмица, точно на 78-ия си рожден ден, Пиех призна поражението си. А Винтеркорн подсили позициите си.
Но скандалът не приключи с това. Думата взеха приятели на Пиех, , които го наричат незаменим, като например бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Но и това не обърна нещата. И в събота една ера във Волфсбург приключи.
Как ще се развият в бъдеще нещата, засега не е ясно. Засега президиумът ще се ръководи от бившия шеф на синдиката IG Metall Бертолд Хубер, докато не бъде избран нов председател. Може би за първи път в германската корпоративна история един (бивш) синдикален лидер, поне за един преходен период, освен това в ужасна криза на лидерството, ще ръководи една голяма корпорация. Но Хубер е опитен човек. Той познава автомобилната индустрия, както никой друг. А VW познава, така или иначе, от много десетилетия. По-добър от него във Волфсбург сега няма да намерят.
Дали фамилиите Порше и Пиех, които притежават по-голямата част от компанията, ще намерят в редиците си някого, който да може да наследи Пиех, е повече от съмнително.
Братовчедът на Пиех Волфганг Порше обикновено се смята за твърде слаб. Останалите членове на двете семейства, които са в Надзорния съвет, Фердинанд Оливър Порше и Ханс Михел Пиех, се считат от повечето наблюдатели или за твърде млади и неопитни, или по принцип за неподходящи. Самият Пиех никога не е крил пренебрежението си към другите членове на семейството. „Плетене, плетива, свирене на флейта“, презира ги той. Всичко това показва какво мисли за тях. Така може накрая да се стигне до онова, което той вече прогнозираше – ако не успее на династичния принцип да обвърже компанията към себе си, като ръкоположи жена си Урсула за свой наследник, то в бъдеще Надзорният съвет ще се ръководи от някой, който не е член на семейството. Последствието – мажоритарният собственик ще предаде контрола на Надзорния съвет.
Всичко това още веднъж показва уникалния характер на Фердинанд Пиех. Всеки може да бъде заменен, няма незаменими хора, гласи една добре позната сентенция. Това е тривиално вярно и в този случай. Но в един нетривиален смисъл това изречение не важи за Пиех. Просто защото той не представлява само себе си, а една уникална германо-австрийска семейна династия на легендарния дядо Фердинанд Порше, където инженерните постижения и предприемаческите дръзновения са създали един успешен съюз.
Професионалния живот на Пиех обаче се разби с възможно най-големия взрив. Най-малкото и краят му има онези големи параметри, които той обича. Хората като него не обичат да се промъкват. Някой като него, който е уволнил безброй мениджъри и се чувства горд от това, предпочита да бъде уволнен. Ако начело на германска компания има някой, който перфектно въплъщава хладния образ на принца на Макиавели, то това е Пиех. Дори и в упадък.
Какво му остава сега? Разбира се, уникалната кариера на инженер Фердинанд Пиех, който за известно време през седемдесетте години е имал цялата власт в Porsche в Щутгарт и където бе принуден да отстъпи, защото бившият главен изпълнителен директор на Porsche Фери Порше постанови, че всички членове на семейството на компанията трябва да напуснат, защото са предизвиквали само кавги и раздори. Семейството остава за Пиех през целия му живот и късметът и съдбата му. Най-големият му триумф бе предотвратяването на враждебното поглъщане на VW от Porsche, обръщането на позициите и в края на краищата поемането на властта в интегрирания конгломерат от семейния клан. Разбира се, успех са и последните години на VW, особено когато начело бе Мартин Винтеркорн - повече от десет милиона автомобила, продадени за една година.
Три неща са важни за живота на Пиех - Volkswagen, семейството, парите. В тази поредица. Това признава и самият той. Сега обаче част от семейството му му отнема Volkswagen. Ще успее ли да преживее това?