Роботизираните коли ще решават кой да живее и кой не

Да предположим, че безпилотен атомобил е изправен пред трудното решение да се блъсне в един от два обекта. Дали той трябва да завие наляво и да се забие в огромен джип, или пък да кривне надясно и да уцели малкия градски хечбек, който се намира там. Ако вие сте човекът, който програмира колата, като основният ви приоритет е да намалите щетите на околните, кой сценарий бихте избрали? Този въпрос задава технологичното издание Wired.com. Физиката съветва да изберем удар с по-тежката кола, тъй като тя има по-добри свойства в абсорбирането на удара. Но физиката не е всичко, защото да програмираш в какво да се удари една кола прилича много на алгоритмите, които използват системите за прицелване на военните оръжия. Всичко това пречи много на компаниите, занимаващи се с подобни разработки, които са изправени пред много законови и морални дилеми. Дори ако нанесените щети не са били преднамерени, програмните кодове може да са крайно дискриминационни към големите джипове, защото те ще се превърнат в потенциални мишени. Ако този пъклен план се осъществи, собствениците и шофьорите на такива автомобили ще понасят имуществени вреди, без да имат каквато и да е вина. Още по-голям започва да изглежда проблемът, когато се концентрираме върху целевата група на SUV автомобилите, а именно семейни хора. Всичко това не звучи особено честно и доказва, че един разумен на пръв поглед програмен код може да срещне гигантски етични предизвикателства. Още повече, че производителите на големи и сигурни автомобили може да се възпротивят срещу колегите си, разработващи безпилотни автомобили, въпреки че те са се съобразили с всички правила на физиката. Реален проблем ли е това? Някои пътни инциденти не могат да бъдат избегнати и дори автономните коли не могат да избягат от съдбата си. На междуградски път пред колата може да изскочи елен, или колата в съседната лента да тръгне към вас. Ударът е неминуем, но отново безпилотният автомобил може да намали щетите. Докато хората реагират инстинктивно в екстремни ситуации, колата разчита само и единствено на своя софтуер, който й казва коя е най-подходящата маневра за минимизиране на щетите. Електрониката сканира постоянно средата наоколо и може да извършва много изчисления, преди човешката глава да усети наличието на проблем. Чиповете могат да взимат решения за части от секундата, за да оптимизират пораженията от сблъсъка, но има един проблем. За да се случи всичко това, компютърната система трябва да бъде програмирана, а това означава да бъдат взети всички възможни обстоятелства за всеки възможен удар, което е доста сложно. Разбира се, сложните в обстоятелствено отношение удари се случват рядко, но предизвикателствата в разгадаването им осветяват скритите проблеми в ежедневни казуси на пътя. Когато инженерите за пръв път заговориха за автономни коли, техните функции бяха ограничени до използването им на магистрала и извънградски скоростни отсечки. Там средата е малко или много предвидима, защото в тези условия шофьорите не трябва да се притесняват за пешеходци и хилядите изненади, които градът им поднася. Наскоро Google обяви, че е направила следващата стъпка в изпробването на своята безпилотна кола в градски условия. При използването си в динамична и опасна среда, роботизираните коли ще трябва да взимат трудни решения, като това дали да се ударят в друга кола или дори човек.