Индийският град Сананд може да бъде оприличен на всичко друго, но не и на бъдещ индустриален център за производство на автомобили, пише Financial Times. Намиращ се в провинция Гуджарат, в него живеят около 30 000 души, които ежедневно обикалят прашните улици на своите мотоциклети и рикши. Оказва се обаче, че все повече автомобилни концерни обръщат глава към Сананд за строежа на нови заводи, които да се възползват от евтината работна ръка и да задоволят търсенето в страната. Точно до двулентовата магистрала край града вече е започнал строежа на завод на Ford, който ще струва на американската компания 1 млрд. долара. Съоръжението ще заработи през следващата година и се очаква да се превърне в най-модерния завод на Ford. Любопитен факт е, че точно преди век основателят на компанията Хенри Форд открива първата поточна линия за сглобяване на автомобили. До бъдещата фабрика е ситуиран производственият център на Tata Motors – най-големият автопроизводител в Индия. Отворил шумно врати през 2010 г. струващият 500 млн. долара завод произвежда най-евтината кола в света – Tata Nano. Интересът на световни концерни към Сананд е движещата сила по пътя на Индия в превръщането на страната във „втори Китай“, смятат анализатори. Припомняме, че в най-бързо развиващата се икономика в света компаниите отбелязват големи скокове в продажбите си дори по време на криза. А преди десетилетие Китай въобще не фигурираше в плановете на чуждите производители. Експерти смятат, че до 2020 г. Индия има всички възможности да се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света след Китай и САЩ. Осмивана от години заради осеяните си с дупки пътища и движещите се по тях таратайки, Индия е на път да заеме достойно място в световния автомобилен сектор, който се оценява на 800 млрд. долара. “Увеличаването на брутния вътрешен продукт на страната със сигурност ще превърне индийския пазар в по-голям от този в Китай,“ смята Джон Лийч, анализатор и шеф на автомобилния отдел в английската KPMG. “В последните няколко десетилетия големите компании се опитваха да пробият в Индия. И наистина досега никоя от тях не успяваше.“ Днешното състояние на индийския пазар отговаря напълно на икономическото здраве на страната, казва се още в публикацията на FT. Индийският автомобилен сектор рязко забави ръста си след 2011 г., като през миналата година браншът отчете първото свиване за последните десет години. Според анализатори лошата тенденция ще продължи и през 2013 г., което ще постави под сериозно изпитание възвръщането на инвестициите на Ford и Tata в Сананд. Пътят към успеха е осеян с дупки, тъй като от средата на 90-те чуждите автомобилни компании са инвестирали общо 8 млрд. долара в Индия. Основният проблем е, че в страната само 18 човека от 1 000 притежават кола. За сравнение в Китай числото е 58, а в повечето европейски страни достига 500. Шефът на Volvo в Индия Томас Ернберг коментира, че дори страни като Судан и Афганистан се справят по-добре от Индия по този показател. Това може би обяснява неуспехът на модела Tata Nano, с който милиардерът и основател на компанията Ратан Тата се надяваше да отучи индийците да возят семействата си на опасни мотоциклети. Компаниите са научили „китайския урок“ и започват масирани инвестиции в Индия. Financial Times припомня, че когато автомобилният пазар в Китай удари нечувани стойности, повечето производители останаха с празни складове защото не бяха предвидили събитията. Освен Ford, във втората по население страна в света се нанасят компании като Toyota, Honda, Volkswagen и General Motors, които се опитват да преборят водещите марки Maruti-Suzuki, Huyndai, Tata и Mahindra & Mahindra. За разлика от Китай, където се забелязваше недостиг, в Индия дебне друга опасност – излишно раздути производствени капацитети, които и в момента принуждават търговците да предлагат големи отстъпки и изкушаващи възможности за финансиране. Още автомобилни новини четете в Automedia.bg
fallback
Индия: претъпкан и осеян с дупки път за автопроизводителите
Компании инвестират милиони в страната, но ще успеят ли да си ги върнат?
10:21 | 20.06.13 г.напиши коментар
fallback
Още от Анализи виж още