В понеделник следобед в средата на август работници в завода за електрически автомобили на Volkswagen в Цвикау се движат с каменни изражения между автомобилни рами и платформи. Заводът спира нощните смени, след като освобождава стотици временни работници, разказва Bloomberg.
Във въздуха се носи предчувствие.
„Усещането е напрегнато, трябва да бъда честен“, припомня си Рони Зехе, мениджър по сглобяването в една от най-новите и най-ефективни фабрики на VW.
Три седмици по-късно бъдещето на тези мъже и жени е в риск, след като производителят зад емблематичния модел „бръмбар“ предупреди, че ще трябва да затвори заводи за пръв път в 87-годишната си история. Точно преди корпоративната бомба имаше политически сигнал за събуждане, след като крайната десница отбеляза големи победи на два местни вота в бившата Източна Германия, заемайки второ място в Саксония, където се намира Цвикау.
Германия е изправена пред най-символичния момент досега в своята история на индустриален упадък, тъй като най-големият ѝ производител е готов да премине точката, от която няма връщане, със затварянето на фабрики. Съобщението на VW е нещо повече от закъсняло признание за търговската реалност. Това е тежък удар върху имиджа на страната като автомобилен двигател и икономика, която беше най-големият износител в света по-рано през този век.
Отзвукът е и културен, и икономически в една страна, която бе набързо съшита след падането на Берлинската стена, но е изправена пред реалността, че проектът за обединение си има своята цена. Антиимиграционната „Алтернатива за Германия“ (AfD) и левите популисти процъфтяват, възползвайки се от разделението изток-запад, а основното политическо статукво е безсилно да ги спре.
В краткосрочен план изборните им печалби са поредният удар върху разединената коалиция на канцлера Олаф Шолц. В дългосрочен план, предвид федералните избори през 2025 г.,
въпросът е как да се преодолее първопричината за недоволството на избирателите.
И голяма част от отговора зависи от възможността Германия да постигне ново икономическо чудо: бърз преход от ориентиран към износа производител на автомобили към такъв на чиста енергия, която е в авангарда на чипове и батерии.
Хрониката на упадъка на VW – предупредителна корпоративна история за това, че сме останали назад във времето – отразява недостатъците в това, което беше германският модел за успех, и поставя под съмнение дали икономическият двигател на Европа може да продължи да води пътя на континента.
„Проблемите на Volkswagen отчасти са самопричинени поради лоши бизнес решения, но VW е и добър пример за огромните трудности, пред които е изправена Германия като място за бизнес“, казва Карстен Бжески, ръководител макроотдела в ING. „Германия губи конкурентоспособност от години и това сега засяга и бившите перли в короната на германската икономика“.
В Цвикау, средно голям град в източната част на страната, където VW произведе 247 хил. напълно електрически коли през последните години заедно с 12 хил. каросерии за модели на Lamborghini и Bentley, мерките за намаляване на разходите вече бяха задвижени, преди да се появи перспективата за затваряне на заводи.
Заводът е напълно изложен на много по-бавното навлизане на електромобили в региона, тъй като моделите остават твърде скъпи и стимулите избледняват. Преходът на VW, макар и все още много печеливша компания, бе неравен, като първо се придържаше към дизеловите двигатели, а след това бързо ги захвърли.
Компанията, със седалище във Волфсбург в западната провинция Долна Саксония, беше една от стотиците фирми, които се възползваха от шанса да поемат източни фабрики след обединението, включително тази в Цвикау. „Всяко второ семейство е свързано по някакъв начин с този завод на Volkswagen, дори ако става дума за месаря“, казва Томас Кнабел, местен представител на профсъюза IG Metall, който представлява работниците в завода.
Затварянето на отделни фабрики е опустошително за такива общности – и носи политическа цена за Шолц.
Производството на автомобили формира около 4% от общата добавена стойност в германските икономики, с още 4%, когато се вземат предвид свързани области като производството на метали или каучук, посочва Bloomberg Economics.
Както Мартин Адемер, икономист в BE, казва: „Значението на автомобилната индустрия за германската икономика е намаляло през последните години, но тя все още остава много важен сектор“.
Автомобилите са неразделна част от съвременната идентичност на Германия, елемент на поп културата и политически гръмоотвод.
Наистина, историята на VW е историята на следвоенна Германия, възход противно на всички очаквания, свързан със следвоенното чудо, което превърна земя, доведена до унищожение, в най-голямата индустриална сила в региона.
В началото на 21-ви век способността на VW да се възползва от търсенето от нарастващата китайска средна класа му помогна да се противопостави на съдбата на конкурентите си в Детройт. Но след това зависимостта му от азиатските потребители се превърна в проблем.
Под наблюдението на поредица от управляващи коалиции в Берлин, връхната точка на промишленото му производство през 2017 г. беше подкопана от възхода на напредналото китайско производство и последователните кризи – от пандемията до прекъсването на вноса на евтин руски газ в резултат на инвазията в Украйна.
Съществува и по-широкият въпрос за страната като място за бизнес. С инфраструктурата, скърцаща от десетилетия на недостатъчно инвестиране в името на почти балансирани бюджети, и бюрокрацията, която е честа причина за оплаквания на бизнеса, проучване сред 180 икономисти, анкетирани от базирания в Мюнхен институт Ifo, стига до заключението, че Германия не е привлекателна като място за бизнес.
Отговорът на правителството на Шолц, в прибързан опит да успокои гласоподавателите в неспокойната източна част на страната, до голяма степен беше да раздаде щедри субсидии на компании, които отварят заводи там.
Този подход сам по себе си няма да поправи намаляващата конкурентоспособност на страната в дългосрочен план, казва Йенс Шпан, депутат от опозиционната ХДС, който е част от икономическата комисия в парламента. Той предупреди тази седмица, че
„VW е само върхът на голям айсберг“.
Моника Шницер, икономист и консултант на правителството, предупреждава, че е твърде рано да се отпише статута на страната като водещ индустриален играч.
„Германските компании могат да продължат с успехите си, ако се отличават с най-новите технологии и висококачествени продукти, като същевременно поддържат разходите под контрол“, казва тя. „Германия все още има много лидери на световния пазар, особено сред така наречените скрити лидери, които доминират пазарни ниши“.
Обратно в Цвикау, в регион, вече обхванат от политически вълнения, съобщението на VW поне внесе известна яснота, въпреки че работниците се затрудняват да видят светлина в края на тунела. Фабриката е преработила изцяло списъка за всеки отделен екип, което беше стресова точка за работниците със семейства, задължения за полагане на грижи и здравословни състояния.
„Работихме усилено, за да постигнем много добър стандарт на живот тук“, казва кметът на Цвикау Констанс Арнд. „Виждам повече светлина, отколкото сянка, но хората вече осъзнават, че това може бързо да свърши“, посочва тя.
14:07 | 05.09.24 г.
