Най-голямата политическа партия в Европейския съюз (ЕС) е готова да настоява блокът да преразгледа своите правила за автомобилните емисии, за да запази двигателя с вътрешно горене на пазара и след 2035 г., тъй като партията цели да повиши конкурентоспособността на индустрията по време на изпълнението на амбициозната Зелена сделка, съобщава Bloomberg.
Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата група в Европейския парламент (ЕП), ще потвърди подкрепата си за обвързващите цели на ЕС за намаляване на парниковите газове с 55% до края на това десетилетие спрямо нивата от 1990 г. и за постигане на климатична неутралност до средата на века. Но тя иска блокът да направи повече, за да защити своите компании и домакинства, става ясно от проект на стратегия за следващите пет години.
За да подчертае новия фокус, ЕНП иска да превърне Зелената сделка в „Сделка за зелен растеж“, се изтъква в плана.
„Подкрепяме целите за климата, но искаме да ги постигнем с по-малко бюрокрация и повече технологична отвореност“, изтъква Петер Лизе, германски депутат, координиращ екологичните въпроси в ЕНП. „Трябва да помогнем на индустрията и да дадем възможност на хората да се справят с регулациите“, добавя той.
Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, член на ЕНП, която беше номинирана от лидерите на ЕС за втори мандат, е изявен защитник на Зелената сделка, но измести фокуса от темата, докато чака подкрепа за позицията си в ЕП по-късно този месец.
В своя план от пет точки ЕНП също е готова да призове за по-силна отбрана, спиране на нелегалната миграция, укрепване на икономиката и търговията в региона и повишаване ефективността и демокрацията в ЕС.
Позицията на групата ще бъде от решаващо значение за определяне на пътя към зелената трансформация на ЕС в момент, когато националистическите партии в редица страни, включително Германия и Полша, призовават за замразяване и дори загърбване на реформите в областта на климата. Във Франция партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен и нейните съюзници доминираха на първия тур на изборите за парламент, като получиха 33,2% от гласовете.
Възходът на популизма рискува да отслаби решимостта на правителствата в региона, когато става въпрос за превръщане на обещанията в законодателство, насочено към постигане на целта за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. в области като транспорт, отопление и селско стопанство.
ЕНП, която миналата година се противопостави на регламент, който изисква новите леки коли да не отделят емисии след 2035 г., сега ще настоява за преразглеждане, което може да спаси двигателя с вътрешно горене.
Целта ще бъде свързана с това изцяло да се вгради в закона ангажиментът, поискан от Германия, да се обособи място за автомобили, работещи със синтетични горива след 2035 г. Тази технология ще предложи алтернатива на електрическите превозни средства, чието въздействие върху околната среда също трябва да бъде анализирано. Измененията могат да бъдат въведени като част от прегледа на регламента, първоначално планиран за 2026 г.
„Мисля, че имаме нужда от правна промяна и би било добре, ако председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен ускори приключването на прегледа и представи предложението възможно най-скоро“, посочва Лизе пред журналисти в Брюксел.
Друга промяна в климатичните разпоредби, препоръчана от Лизе, е включването на техническо отстраняване на въглерод, базирано на технологии като улавяне на въглероден диоксид от въздуха, в схемата за търговия с емисии на ЕС.
В същото време Лизе предупреди да не се отлага въвеждането на нов пазар на въглеродни емисии за автомобилния транспорт и горивата за отопление, за което някои политици се опасяват, че ще увеличи сметките за енергия за потребителите и рискува да предизвика негативна реакция сред гласоподавателите. Отлагането на началото на програмата от 2027 г. ще направи целта за климата до 2030 г. непостижима, подчертава Лизе.
Той също така каза, че ЕС трябва да отложи регламента за справяне с обезлесяването извън своите граници от началото на 2025 г. до началото на 2027 г. и да използва времето за преразглеждане на плана, което би намалило бюрократичната тежест.
преди 5 месеца Всичко хубаво в статията, само едно не разбрах откога Будапеща е в Румъния? Типично неграмотно за тази новинарска група. Ама какво да очакваш от внуците на крадци на кашкавал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Куххия, и тебе са те правили разни неадекватни глууупаци. Вероято и двамата или повече са били от мъжки пол, хихихихихихи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: тошко, са *** и неизвестния тип дето са те направили, хахахахахаха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца куххххи неадекватни глууупаци!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца куххххи глууупаци!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца куххххи глууупаци!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца куххххи глууупаци!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца куххххи глууупаци!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: evlogi Импе, нали знаеш, че една опорка повторена 100 пъти не става истина... пазарния им дял не намалявя изобщо. Видимо е и без ексел, а с ексел още по видимо... очевидно не рязбираш и каква е целта на субсидиите. Електричките са обряцов пример за това (да не се бъркат с въглища и зърно). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца Потребителите не ги искат. В масовият случай посредствени продукти, което се вижда и от намаляващият им пазарен дял в Европа и Америка.ЕНП се съобразява с пазарните реалности, за което мога да ги поздравя. Когато един продукт стане достатъчно добър, няма нужда административно да бъде забранявана алтернативата му, той сам ще я измести.Самият факт,че се налагат субсидиране и забрани, е достатъчно красноречив. отговор Сигнализирай за неуместен коментар