Електрическите превозни средства обещават по-чист въздух и по-малко щети върху климата. Но нов анализ предполага, че дори един глобален изцяло електрически автопарк би засилил някои от най-опустошителните въздействия на автомобилите и автомобилната инфраструктура, пише Bloomberg.
Съвременният свят разполага с приблизително 2 милиарда моторни превозни средства (МПС), 65% от които са автомобили. Това са 16 автомобила на всеки 100 души, но делът на личните автомобили е много по-висок в по-богатите индустриализирани страни, където колите определят формата на градовете и моделите на ежедневния живот. Този автопарк изисква значителни, постоянни инвестиции в пътища, места за паркиране, проучване и добив на петрол и рафиниране на петролни горива, добив и производство на метали, застраховане и др.
Всички тези дейности причиняват смъртни случаи и наранявания, като генерират емисии на парникови газове, които засилват ефектите от изменението на климата. Изчерпателен преглед, публикуван миналия месец, предоставя описание на това, което авторите наричат „вреда от автомобила“, в приблизителни общи глобални смъртни случаи, наранявания, болести и други фактори в хода на автомобилната история. Отчасти защото системата „дава приоритет на скоростта пред безопасността“, както се изразяват авторите на доклада, МПС са отговорни за един на 34 смъртни случай по света, или 1,7 милиона души всяка година, пряко или чрез замърсяване.
„Това е доста мрачен документ“, признава водещият автор Патрик Майнър, докторант в Университета на Единбург, чиято дисертация се фокусира върху това как автомобилната култура влияе върху използването на градската земя.
На Майнър му трябват две години и половина, за да проучи приблизително 400 документа, обхващащи всичко - от шумово замърсяване, до кумулативни смъртни случаи (60 милиона до 80 милиона души), до наранявания (2 млрд. души), до 35% принос на петрола към историческите емисии от изкопаеми горива и производство на цимент. Това са консервативни оценки, пишат той и неговите колеги.
Мотивацията за изследването идва от проста нужда, разкрива Майнър. Когато говорите с други хора за щетите, вградени в транспортната система, „полезно е да имате един документ, към който можете да насочите хората“, вместо десетки в много дисциплини. „Това беше причината да направим този документ“, добавят авторите.
Докладът заключава, че през 2019 г. 43% от хората, убити от МПС, са ходили, използвали инвалидна количка или карали колело. МПС отнемат живота на повече от 700 деца всеки ден. Смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия са най-високи в Африка и Югоизточна Азия, а в САЩ и Бразилия катастрофите убиват непропорционално чернокожи и представители на коренното население.
Според документа при SUV-овете, които представляват почти половината от продажбите на автомобили в световен мащаб, има осем пъти по-голяма вероятност да бъде убито дете.
Свързаното с трафика замърсяване на въздуха води до заболявания на кръвообращението и сърдечно-съдови проблеми, рак на белите дробове, астма и до „остри инфекции на долните дихателни пътища при деца“.
Други щети от автомобила се дължат на шофиране в нетрезво състояние, стрелба и отравяне с въглероден окис, пишат още авторите.
Достъпът до петрол играе роля в една четвърт до половината от войните между страните от 1973 г. насам.
Докладът изтъква, че електрическата кола, силата на енергийния преход, „не успява да се справи с по-голямата част от вредите“, включително с катастрофите, трафика, неравенството и формата на градовете, съобразена повече с автомобилите, отколкото с хората.
Електромобилите причиняват по-малко замърсяване с парникови газове от автомобилите с двигател с вътрешно горене – основното им предимство – но също така обещават инертност, когато става въпрос за съвкупни малки опасности. Смяната на двигатели с батерии не променя темпа на асфалтиране в градовете, така че да се осигури по-добра среда за автомобилите, нито ограничава смъртните случай при пътнотранспортни произшествия.
Въпреки че техните системи не изпускат въглероден диоксид, електромобилите често са по-тежки от конвенционалните аналози, което означава повече замърсяване с фини частици, отделяни от гумите.
Анализът се основава на рамка относно справедливостта при мобилността, представена преди години от Мими Шелър, професор по социология, декан в Глобалното училище в Политехническия институт „Уорчестър“, и нейния покоен колега Джон Ъри. Насилствените смъртни случаи, болестите, липсата на достъпност и другите вреди засягат общностите в изключително различна степен и фокусирането върху тези неравенства трябва да има централно място в създаването на политики, пише Шелър.
Прегледът завършва с фокус към „съществуващите интервенции, които вече намаляват щетите от автомобилите“. Авторите изброяват девет практики, които биха се справили с много от разгледаните последствия; много от тях вече са в сила или се подготвят за прилагане в различни градове.
Въпреки тези усилия има още предстои много работа: смъртните случаи на пешеходци в САЩ достигнаха 41-годишен връх през 2022 г. И повече от половината от разходите от Закона за инвестиции в инфраструктура и заетостта на САЩ от 2021 г. отиват за разширяване и пренастилка на основните пътища, става ясно от скорошен анализ на Transportation for America.
Защитниците на идеята за улици с по-малко коли призоваха да се отмени фразата „автомобилен инцидент“ и вместо това да се използва „автомобилна катастрофа“ и да се избягва пасивният (страдателен) залог, когато се описват катастрофи.
„Не трябва да казвате „човек е бил блъснат от кола“, изтъква Шелър. „Казвайте: „Шофьор се блъсна във велосипедист, убивайки го“. Направете го активен глас. Идентифицирайте обекта - кой го е направил“.
18:29 | 07.03.24 г.
