България е от малкото страни в Европа, които през 2023 г. са стигнали нивата на продажби на нови автомобили от 2019 г. Това заяви в интервю за БТА Александър Костадинов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП).
Investor.bg припомня, че при последния доклад за продажбите на нови коли на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) България е лидер в Европейския съюз (ЕС) по ръст на регистрациите за цялата 2023 г. През въпросната година продажбите на нови коли на българския пазар растат с 31,5% до 37 724 броя спрямо отчетените година по-рано 28 680 броя. Хърватия и Белгия се нареждат съответно на второ и трето място по увеличение на продажбите в блока със съответно 31,3% и 30,1% ръст за годината.
По думите на Костадинов причините за възстановяването спрямо предпандемичната 2019 година са няколко.
"Едната е ниската база - все още България е на последните места по продажби на нови автомобили и това се дължи не само на ниската покупателна способност, а и на политиката на държавата да стимулира вноса на стари и замърсяващи автомобили, а не на нови и екологични", коментира той.
Според него обаче основната причина за този ръст е свързана с промяна в мисленето ни.
"Българите в крайна сметка започнаха да виждат, че е по-добре да купят нов автомобил, отколкото употребяван, защото по този начин пестят пари. Разбира се, разполагаемият доход вероятно е по-голям, отколкото е бил преди време", добавя той.
Сред причините Костадинов посочи и поръчките, натрупани в периода 2021-2022 година, които са доставени със закъснение.
Той отбеляза, че доставките на нови автомобили са се нормализирали до голяма степен и от втората половина на миналата година вече се движат в обичаен ритъм. Има и изключения, които са свързани с луксозни и по-специфични автомобили, за които може да се чака над 1 година, но обичайният срок за доставка е в рамките на 3-4 месеца.
Наблюденията на експерта показват, че през миналата година има забавяне на вноса на употребявани автомобили.
"Това се дължи на по-голям интерес и търсене на нови автомобили от страна на клиентите. Сред причините е и тази, че цените на колите "втора ръка" се вдигнаха изключително много и реално част от употребяваните струват почти толкова, колкото нов автомобил", заяви той.
От асоциацията обаче се надяват, че правителството и парламентът ще фокусират вниманието си върху това как да стимулират новата чиста мобилност за сметка на вноса на силно замърсяващи и амортизирани автомобили.
Миналата година делът на новите електрически автомобили се удвои и е около 6% от целия пазар, изтъква Костадинов. Според него обаче това е малък дял спрямо по-голяма част от Европа, където средното навлизане на този тип задвижване вече е от порядъка на 15%.
По думите на Костадинов страната ни изостава спрямо почти всички останали членки на ЕС, в които има разнообразие от стимули за покупка на електромобили. Най-популярният е субсидия, която се плаща при покупка на чисто нов електрически автомобил. По думите му в съседна Румъния тази субсидия е над 9000 евро.
Наред с това може да се мисли за много други стимули, като подкрепа за развитие на зарядната инфраструктура и за намаляване на вноса на силно замърсяващи автомобили.
"И от друга страна, цялата ни система е направена така, че да награждава покупката на стари и силно замърсяващи автомобили и да не стимулира по никакъв начин покупката на чисто нови, които са с по-нисък разход на гориво и с повече системи за активна и пасивна безопасност. Трябва да се мисли в тази посока, иначе България ще бъде на дъното, както е и в момента, по отношение на мобилността в Европа", подчерта председателят на асоциацията.
Тя очаква, че ще има ръст на продажбите тази година, въпреки че темпът ще бъде по-бавен от този през 2023 г.
„Всичко в крайна сметка зависи от това дали парламентът ще успее да създаде условия, които да стимулират новата по-чиста и безопасна мобилност", изтъква Костадинов, като визира готвения Закон за насърчаване на електрическата мобилност.