България спешно се нуждае от активна и съвременна стратегия, която да изведе страната на пътя на една устойчива, конкурентна и чиста мобилност, призовава Асоциацията на автомобилните производители (ААП) по време на пресконференция на тема „Предизвикателствата пред мобилността в България. 30 години Асоциация на автомобилните производители".
Основното предизвикателство тук е високата средната експлоатационна възраст на автомобилния парк в България, където около 77% от автомобилите са на повече от 15 години, изтъква Александър Костадинов, председател на ААП. По думите му колите под 5 години са едва 4,6% от националния автопарк.
„Автомобилният парк в България наброява около 3,7 млн. превозни средства. По проникване на автомобилите към населението, страната се нарежда пред редица други европейски държави. Но структурата на този автопарк прави ситуацията необичайна, дори тревожна“, изтъкват от ААП.
Високата средна възраст на автомобилите е в основата на силното замърсяване на въздуха, особено в големите градове. Праховите частици, азотният диоксид и озонът са трите замърсителя, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве, добавя организацията. Около 61% от случаите на смърт в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания, като излагането на мръсен въздух, особено на фини прахови частици и азотен диоксид, е един от факторите за развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Проучванията установяват, че дългосрочното излагане на тези замърсители е свързано с повишен риск от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност, предупреждава ААП.
Асоциацията подчертава и високите нива на социални разходи в резултат на замърсяването. За 2018 г. общата сума, която всички жители на София са платили за мръсния въздух се равнява на 2,6 млрд. лв. Всеки софиянец средно губи по 2084 евро от състоянието си всяка година заради лошото качество на въздуха, който диша.
Пътна безопасност и техническа пригодност
От ААП изтъкват, че при общата картина по отношение на нивата на смъртност в страните членки на ЕС за 2022 г. Швеция се нарежда на първо място като страната с най-безопасни пътища – 21 смъртни случая на милион души. На второ място е Дания с 26 смъртни случаи на милион души. В същото време Румъния и България регистрират най-високите нива на смъртност по пътищата – съответно 86 случая на милион души и 78 смъртни случая.
По данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) в пътнотранспортни произшествия през 2022 г. са загинали по българските пътища 531 души, като ранените са общо 8422 души. Общият брой на тежките ПТП достига 6609. За 2021 г. цифрите са следните: 561 загинали при 7609 ранени от общо 6080 тежки ПТП.
Според ААП темите за техническата изправност и покриване на екологичните стандарти на много от автомобилите по пътищата все още будят притеснение. В България се движат превозни средства с премахнати катализатори, внесени от други континенти, без да отговарят на европейските изисквания, но все пак регистрирани тук, с преправени двигатели и добавяне на любителски газови уредби, изтъква организацията.
Към днешната дата държавата стимулира съзнателно вноса на силно амортизирани автомобили и не контролира достатъчно добре състоянието на този парк, посочват от асоциацията. При вноса на амортизирани автомобили държавният бюджет обичайно не получава никакви приходи. В допълнение годишният данък е по-нисък, колкото по-стар и замърсяващ е един автомобил, изтъква ААП.
Необходимо е да се изгради ясна стратегия от държавата, която да покрива политиките в средносрочен и дългосрочен пан с крайна цел – промяна на мобилността на България, добавят представителите на асоциацията. За тази цел могат да бъдат въведени редица стимули, които да изместят фокуса на потребителите към по-чиста мобилност; да въведат субсидии при покупка на нов електромобил; да натоварят с допълнителни такси замърсителите.
Според Татяна Груева, изпълнителен директор на ААП, организацията води преговори с парламентарните групи за стимулиране на чистата мобилност.
„Данъците, които държавата ще прибере като приходи от покупките на нови чисти автомобили, вероятно ще надхвърлят двойно размера на стимулите, които могат да бъдат осигурени“, изтъкна от своя страна Костадинов.
13:12 | 25.04.23 г.
