Желев препоръча първо да се оцени фактическата ситуация и на базата на тази оценка да се набележи голямата цел, а нейното постигане да се разбие на етапи, които са изпълними. Той сравни прескачането „от каменната ера на космически полет“ замяната на автомобили с двигатели с вътрешно горене към електромобили.
„В крайна сметка миграцията от една технология към друга се плаща от крайния потребител. Оскъпяването на крайния продукт и мерките, които разглеждаме, не отразяват цената на технологиите. С 12 хил. лева трябва да си насърчите потреблението и покупката на нов електромобил, който да е универсален и да върши същата работа като старата кола, а това не са коли по силите на хората, към които тази мярка е адресирана“, е мнението на експерта.
Друг проблем, който Желев вижда в програмата, е липсата на ясна цел, която подобна мярка да постигне, както и описание на методиката, чрез която ще се прави анализ на въздействието.
„В контекста на обсъждането на този документ излизат нашите вътрешнополитически страсти и рискуваме да остане незабелязан под напора на събитията. От друга страна България е страна по Зелената сделка и приема амбициозни емисионни цели до 2050 г. и документите трябва да се съобразяват с тази рамка“, напомни Желев. Според него зад програмата “Околна среда” прозират елементи на административна дисфункция.
Автомобилният експерт подчерта, че средната цена на един нов електромобил надхвърля с много сумата от 12 хил. лева, а „човек, който кара кола на повече от 25 години едва ли ще има финансовите възможности да осигури оставащата сума“.
“Имайки предвид, че България е държавата в ЕС с най-ниска покупателна сила, трябва да си дадем ясно сметка, че човекът, който притежава кола на 25 години няма как да има покупателната сила, за да си купи електромобил дори със субсидията от 12 хил. лева”, категоричен е той.
Желев изчисли, че при обща финансова рамка от близо 60 млн. лева ще се субсидира купуването на 9800 електромобила. Тази цифра, казва автомобилният експерт, е доста скромна, имайки предвид, че автопаркът на България е поне 3 милиона и 800 хиляди автомобила. От тази бройка 1 милион и 700 хиляди автомобила са на възраст над 20 години.
“Представете си колко програмни периоди трябва да минат, за да можем да ги заменим всичките с нови електромобили”, посочи експертът.
Според него адресатът, към който е насочена тази програма, няма нужда от автоматично заменяне на един автомобил с друг.
„Необходим е пакет от мерки, за да се постигне синергичен ефект. Друг проблем е, че все още в България няма нужната зарядна структура, за да може един електромобил да се използва пълноценно“, е мнението на Калоян Желев, който съветва преминаването към нисковъглероден транспорт да става на етапи.
Той отбеляза, че подобна мярка вече е взета и това е „първата крачка в правилната посока“.
„За съжаление, тази програма, дори след петата си редакция, все още не е достатъчно добре измислена. Друг фактор, който документът изтърва, е, че в европейските документи, които са насочени към декарбонизация на транспорта се акцентира на термина “технологичен неутралитет”, обясни експертът.
Желев препоръча първо да се оцени фактическата ситуация и на базата на тази оценка да се набележи голямата цел, като нейното постигане да се разбие на етапи, които са изпълними.
Ще продължи ли традиционната липса на интерес към автомобилния сектор, което се прехвърля и в обществените отношения? Как да отговорят стимулите в програма „Околна среда“ на реалните нужди? Защо прибързахме да погребем двигателя с вътрешно горене? Къде е най-голямото проникване на електромобили в ЕС? Само заради автомобилната електрификация ли падат продажбите на големите европейски производители? Ще догони Фолксваген Tesla в пазара на електромобили? Как се отразява на автоиндустрията липсата на достатъчно количество автомобилни компоненти?
Целия разговор можете да чуете във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да видите тук.
09:42 | 14.09.22 г.
