По българските пътища има 2,8 млн. шофьори на възраст 18-75 г., управляващи леки и лекотоварни автомобили. От тях 2,4 млн. са активни – изминават над 2 000 км годишно и са шофирали в последните 12 месеца. Полът и възрастта са сред основните демографски признаци, които предопределят различията в стиловете на шофиране и в управляваните автомобили, затова е важно да се отбележи, че съотношението между мъже и жени в групата на активните водачи е 2:1, т.е. 1,6 млн. мъже към 0,8 млн. жени. Шофьорите като цяло са разпределени почти по равно във възрастовите групи от 18 до 75 г. с лек превес на хората между 30 и 39 г. и 40 и 49 г.
Всеки трети от шофьорите у нас (общо над 847 хил. души) е бил санкциониран поне веднъж през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушения са две – превишаване на скоростта и неправилно спиране/паркиране. Склонността към нарушаване на правилата зависи от характеристиките на водача – както личностни, така и свързани с автомобила и опита в шофирането. Данните от проучването показват, че в някои групи има много по-голям дял нарушители и съответно – санкционирани, отколкото в останалите. Най-общо това са лица с високо самочувствие, висок социален и материален статус, с голям годишен пробег, управляващи мощни автомобили. По-често в групата на нарушителите попадат и хора с трудно социално взаимодействие, недобросъвестни и/или емоционално нестабилни.
Водачите с индекс за безопасно шофиране под 74 (133 хил. души, 6% от всички активни водачи) са с високорисково поведение и следователно – с най-голям риск да попаднат в тежко пътно-транспортно произшествие. Това се дължи на факта, че те допускат и трите основни грешки, характерни за българските шофьори – агресивно шофиране, ниска концентрация и пренебрегване на ограниченията за скорост. Агресивното шофиране обаче е характеристиката, която се отнася за тях в най-голяма степен. Водачите в тази група са мъже и жени на различни възрасти, което позволява да се твърди, че рисковото поведение на пътя не зависи от демографските характеристики. Поведението зависи от спецификите на автомобила, стажа, годишния пробег на водачите, от психологическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи смятат, че рисковото шофиране е характерно за България и затова е необходимо да шофират по този начин.
В доклада са включени данни и от онлайн версията на изследването – SDIndex Quiz. За периода от стартирането на онлайн проучването – на 02.07.2018 г., до 30.09.2018 г. онлайн анкетата е попълнена от над 22 000 души, което прави SDIndex Quiz най-мащабното проучване за оценка на поведението на пътя, провеждано някога у нас. От всички попълнили анкетата 11 137 лица са отговорили на всички въпроси, вкл. са посочили и социално-демографска информация. Проучването е напълно анонимно и е осъществено при стриктно спазване на изискванията на Регламента за защитата на личните данни.
Нискорисковите водачи (над 1,4 млн. души, 60% от всички активни водачи) са с SDIndex над 90, т.е. над средния за страната. Според отговорите им в DBQ те реагират по-скоро правилно и рядко попадат в рисковани ситуации. Лицата с SDIndex над средния за страната са с равни дялове сред мъжете и жените шофьори. Преобладават във възрастовите групи над 50 години, както и сред хората с основно и по-ниско образование, сред лицата с по-ниски доходи, живеещите в селата и шофиращите автомобили с по-ниска мощност.
Петте най-често срещани отклонения (грешки) в поведението на пътя сред българските водачи са: неволно движение с по-висока от разрешената скорост (71% казват, че им се е случвало поне веднъж в последната година); неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване (56%); рязко натискане на спирачките за избягване на сблъсък, защото водачът е забелязал късно, че превозното средство отпред е намалило скоростта (55%); неволно шофиране на дълги светлини, докато не присветнат отсреща (54%); паркиране на неразрешено място с риск от глоба (53%).
Тези натрупвания показват три основни проблема в поведението на водачите – пренебрегване на ограниченията за скорост, ниска концентрация и склонност към умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата. Тези три категории отклонения са изведени и чрез факторен анализ, като с най-голяма обяснителна стойност за поведението на шофьорите у нас е ниската концентрация, следвана от агресията и превишаването на скоростта.
16:42 | 08.09.22 г.
