Какво е общото между овена и усойницата? В природата най-вероятно нищо, но в автомобилния свят от тази комбинация се страхуват дори най-расовите италиански суперколи. През годините амбициозният проект на Chrysler събра милиони фенове, но като цяла има трудна съдба и неопределено бъдеще. Представяме ви Viper – най-страховитата суперкола от САЩ.
Раждането на „усойницата”
Още в средата на миналия век американските производители регулярно правят опити да докажат на света, че истинските спортни коли се правят не в Европа, а зад океана. Поредната идея за подобно нещо идва в главата на Боб Луц, президент на Chrysler през 80-те години. Самият той е голям фен на легендарната 427 Cobra и затова поръчва на дизайнера Том Гейли да проектира съвременен вариант на спортна кола.
Резултатът е концептуален модел с името Copperhead (така се наричат гърмящите змии в САЩ), който е показан на автосалона в Детройт през 1989 г. След отличната реакция на публиката, моделът е прекръстен на Viper и получава зелена светлина. Той трябва да се разположи над тогавашния спортен флагман на Dodge – модела Stealth, като в разработката му по различно време участват легенди като конструкторът Карол Шелби и двукратният световен шампион във Формула 1 Емерсон Фитипалди.
Тъй като в Chrysler нямат опит в създаването на суперколи, в проекта се включва и Lamborghini, която по това време е част от американския автогигант. Основната задача на италианците е създаването на двигателя. Решено е, че големият автомобил се нуждае от голям двигател и затова в Chrysler се спират на V10 от пикапа Dodge. Само че той не влиза под капака на суперколата.
С този проблем се захващат хората на Феручио Ламборгини. Те заменят чугунения блок на мотора с алуминиев, добавят система за впръскване с електронно управление и система със сух картер. Резултатът е 8,0-литров агрегат, развиващ 400 к.с. и 630 Нм въртящ момент.
Първото поколение (1992-1995 г.)
Dodge Viper RT/10 излиза през 1992 г. Това е роудстър със задно предаване, оборудван с безалтернативната механична скоростна кутия от Borg Warner. Каросерията е максимално олекотена, а окачването е независимо с напречни стабилизатори за устойчивост. Като цяло колата е съвсем близо до концепта и напълно оправдава името си. В анфас роудстърът прилича на усойница, а в отличителна черта се превръщат тръбите на изпускателната система, разположени на праговете.
Проблемът е в управлението, тъй като подобна кола се кара трудно. Добрият шофьор обаче има щастието да изпита ускорение от 0 до 100 км/ч за 4,6 секунди и максимална скорост от 260 км/ч.
Салонът е бедно обзаведен, като отсъстват дръжки на вратите, странични стъкла и дори покрив. В оборудването е включен такъв от плат, но той служи за предпазване на колата и е почти безполезен при пътуване.
Второ поколение (1996-2002 г.)
В средата на 90-те години е решено колата да бъде обновена. На външен вид тя не се променя кой знае колко - нисък силует с огромен капак, върху който може да се паркира малолитражка. Тръбите са преместени под задната броня, а двигателят е сериозно преработен, като мощността му е увеличена до 450 к.с. Ускорението вече става за 4 секунди, а максималната скорост достига близо 300 км/ч.
Всичко това води до промени в окачването, което става още по-твърдо. В Chrysler започват да мислят за безопасността на клиентите си и автомобилът получава въздушни възглавници. Появява се и ABS система, но друга спомагателна електроника отсъства. Въпреки това характерът на Viper не се променя – той може да се кара само от хора с железни нерви и силни ръце и крака.
Второто поколение получава и версия с твърд покрив. Купето се казва GTS, като заедно с роудстъра започва да се предлага и в Европа под марката Chrysler. За да не бъде шокиран местния клиент, модификациите за Стария континент се продават с дефорсиран мотор. Въпреки това с добър шофьор и тази версия може да направи за смях някои модели на Ferrari и Porsche.
Трето поколение (2003-2006 г.)
Третата генерация на „усойницата” е създадена с участието на концерна Daimler, който през 1998 г. влиза в алианс с Chrysler. Разработката се осъществява от новото подразделение Street & Racing Technology, откъдето идва и името Viper SRT. Увеличено е междуосието, а дизайнът става по-ъгловат, но продължава да е лесно разпознаваем. По това Viper донякъде прилича на Porsche 911 – 100-процентова узнаваемост след смяната на поколението, но постоянна техническа еволюция.
За радост на феновете тръбите на изпускателната система се завръщат отстрани на праговете. Първо излиза роудстърът, докато купето е готово едва 2 години по-късно, като остава без абревиатурата GTS. И двата автомобила се предлагат като Viper SRT, а в Европа те се продават след намесата на инженерите от Prodrive, които ги адаптират към местния пазар.
Променен е салонът, за който се използват по-скъпи и качествени материали. Воланът обаче е огромен – като на автобус, и скрива по-голяма част от приборите. А дългият капак допълнително затруднява водача. Шумоизолация също почти липсва.
В шасито при това поколение се използва алуминий, благодарение на което суперколата във версия кабриолет олеква с около 40 кг., докато при купето няма промяна. Старият мотор отива в историята, като е заменен с още по-голям – 8,3-литров с един разпределителен вал и два клапана на цилиндър. Мощността му е 500 к.с. при роудстъра и 510 к.с. при купето, а въртящият момент достига 712 Нм.
Ускорението от 0 до 100 км/ч вече става за 3,9 секунди при закритата версия и 3,8 секунди при кабриото. Обновена е и скоростната кутия – 6-степенна T56 Tremec, като максималната скорост достига 305 км/ч.
Четвърто поколение (2008 – 2011 г.)
„Усойница” №4 получава промени само в техническата част. Двигателят е доработен с помощта на специалисти от McLaren, Ricardo и Continental AG, като обемът му вече е 8,4 литра, а показателите – 600 к.с. и 760 Нм. Напълно достатъчно, за да може Viper да се конкурира с Corvette ZR-1. Ускорението става за 3,4 секунди, а максималната скорост достига 325 км/ч.
Суперколата получава диференциал с повишено триене, спирачки Brembo, обновени изпускателна и горивна системи. Скоростната кутия е заменена с по-нова - Tremec TR6060, която е с усилени синхронизатори на първа предавка.
Четвъртият Viper обаче е дете на кризата, тъй като излиза около година след разпадането на алианса Daimler-Chrysler. През 2009 г. Chrysler обявява банкрут и производството на суперколата е спряно. Последните бройки от тази генерация са продадени през 2010 г.
Пето поколение (2012 г. – досега)
Спирането на четвъртата генерация не означава отказ от харизматичната суперкола. В края на 2010 г. Chrysler обявява, че ще пусне нов Viper, като той се разработва под патронажа на новия собственик на американския концерн – Fiat. Моделът е готов през 2012 г., като дебютира на салона в Детройт.
Новата „усойница” излиза само като купе, като е проектирана на напълно нова платформа и има междуосие от 2510 мм. Конструкцията е от олекотени материали, сред които алуминий и магнезий. Моделът е радикално променен, но същевременно е лесно разпознаваем, тъй като всички основни елементи от дизайна на предишните поколения са запазени.
Интериорът за първи път от години отговаря на претенциите за автомобил от висок клас. Материалите са качествени, като в купето има алкантара и панел с цветен дисплей, сензорен екран с мултимедийна навигация, изходи за Bluetooth и за достъп до интернет.
Сърцето на автомобила е огромен V10, подобен на този при четвъртото поколение на Viper, който обаче предлага 640 к.с. и 814 Нм въртящ момент. Ускорението от 0 до 100 км/ч става за 3,2 секунди, а максималната скорост достига 330 км/ч. Окачването не е променено, но все пак е модернизирано. Главното обаче е наличието на система за стабилизация, за която лично настоява босът на Fiat Сержио Маркионе.
По всичко изглежда, че моделът трябва да има успех, но това не се случва. И през 2014 г. неговото производство на два пъти е спирано за по 2 месеца. Причините са няколко. На първо място това се дължи на решението на ръководството да предлага Viper под марката SRT – нещо, за което пазарът не е готов. И второ – „усойницата”, губи битката със своя голям конкурент -
Chevrolet Corvette, чийто Stingray предизвиква фурор на пазара.
Не е за пренебрегване и цената от 100 000 щатски долара, която не е малка дори по американските стандарти. Още повече, че моделът се предлага единствено като купе с механична скоростна кутия.
Какво ще е бъдещето на Viper?
През 2015 г. автомобилът получи редица изменения в оборудването, а конвейерът отново започна работа. Мощността на мотора е увеличена, а разходът на гориво – намален. Очаква се и излизането на версия с турбокомпресор, предлагана вече при Dodge Challenger SRT Hellcat, която генерира 717 к.с. Това донякъде увеличава шансовете на „усойницата”, която отново ще се предлага и като роудстър. Сега на ход е публиката, най-вече в САЩ, където Viper отдавна е икона.
Още любопитни статии с автомобилна тематика четете в Automedia.bg
16:16 | 31.08.22 г.
