Изпадналата под натиск заради Кримската кризата руска валута има все по-голямо влияние върху германските компании. Така например автопроизводителите вече преглъщат първите загуби.
„Вече чувстваме товара от обменния курс на рублата", казва изпълнителният директор на Opel Карл-Томас Нойман пред изданието Automobilwoche. „Русия е най-важният пазар за растежа за Opel. Нойман все пак залага на скорошно нормализиране на ситуацията: „Едно нещо е сигурно: Русия ще бъде през 2020 г. най-големият автомобилен пазар в Европа и развитието до този момент ще бъде като маратон - ще има възходи и падения"....
Също така и Ford и Renault наблюдават развитието със загриженост и искат да произвеждат в по-дългосрочен план директно за пазара, за да се избегнат колебанията в цените. Директорът на Ford за Германия Бернард Матс заявява пред вестника: „В краткосрочен план може да реагираме на този тренд само с цената, в дългосрочен план – с по-висока степен на локализация". По същия начин се изказва и директорът на Renault за Европа Щефан Мюлер.
Сривът на рублата, както и инфлацията ще засегнат според изчисления на Audi по-скоро производители на масовите автомобили. „Мисля, че в премиум сектора можем да очакваме по-малко влияние“, казва председателят на Audi Рупърт Щадлер пред Automobilwoche. Въпреки това валутният риск си остава основно предизвикателство. Главният финансов директор на BMW Фридрих Айхинер отбелязва: „Там, където чувстваме риск, е по отношение на валутата. Рублата стана много слаба“. Ако обаче кризата не ескалира, BMW няма да промени прогнозата си за 2014 г.
Междувременно директорът на съюза на металната индустрия Райнер Дюлгер обърна гръб на политиката, що се отнася до икономическите санкции. „Санкциите са важни, за да покажем на Русия, по-специално на г-н Путин, че той не може да си позволява всичко", каза Дюлгер пред телевизионния канал SWR. Въпреки че браншът е загрижен за икономическо въздействие, „от друга страна ние не можем да се примирим с всичко. Защото в крайна сметка това ще има икономически последици и за нас“. Дюлгер подчерта в същото време, че Западът трябва да остане в диалог с Русия. „Една нова Студена война няма да ни донесе нищо". В момента износът за Русия прави около четири процента от целия износ на Германия на метал и електротехническата промишленост. „Ние говорим за около 25 милиарда евро. Това е значителна сума, към която не трябва да се отнасяме с лека ръка", поясни Дюлгер, като добави, че Германия трябва да търси политическо решение. И австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) е загрижена за кризата. „Проблемът са валутните колебания", заяви председателят на Управителния съвет Валтер Ротенщайнер пред Oberösterreichische Nachrichten. Той изрази надежда, че "ние ще се разминем с малкото зло, докато поне няма въоръжен конфликт". В Украйна банката дори отчита лек ръст, защото „хората се местят при нас от други банки. Украинската дъщерна компания на RBI – Aval, е една от петте най-големи банки в страната. В сряда говорител на RBI заяви, че банката регистрира силен ръст в корпоративния сектор в Русия, защото руските компании вече „паркират в банките пари, които досега са инвестирали другаде“.
Междувременно Visa и MasterCard са възобновили своята съвместна дейност с руската банка SMP, която е засегната от санкциите на САЩ в навечерието на Кримската криза. Банката е успяла да убеди двете най-големи доставчици на кредитни карти да продължат да преедлагат услуги за обработката на платежни операции за клиенти на SMP, заяви банката. В края на седмицата двете американски компании прекратиха сътрудничеството си с банката, след като САЩ наложиха санкции за нейните основни акционери Борис Ротенберг и брат му Аркадий. И двамата са дългогодишни партньори по джудо на президента Владимир Путин. Твърди се освен това, че свързани с тях компании са получили преди Зимните олимпийски игри в Сочи договори с големи суми.
13:06 | 07.09.22 г.
