Дойде ли моментът за Digital Money 2.0?

Живеем в дигитална епоха. Сега всичко е различно от това, което беше преди 20 г. – как общуваме, пазаруваме, забавляваме се, грижим се за здравето си и дори поръчваме хранителни стоки. Банкирането и финансите също се променят. И парите също. Вече имаме дигитални пари - трилиони се движат всеки ден по електронен път. Но дали сме на прага на Digital Money 2.0? Този въпрос зададе Ронит Гус, ръководител банкови изследвания на Citi по време на годишната среща на банката с журналисти.

Той обаче уточни, че не говори за електронните пари, базирани на акаунти, които съществуват през последните няколко десетилетия, а за нов тип дигитални пари, базирани на символи. Тук трябва да обърнем внимание и на дигиталните валути на централните банки. За разлика от конвенционалните електронни разплащания те не са обвързани с конкретна търговска банки. Нито са дългове, както при кредитна карта. И със сигурност не са частна валута като биткойн, уточни Гус.

Те са пари - създадени от държавата, точно както банкнотите и монетите - се държат директно в електронния „портфейл“ или телефонното приложение на съответния гражданин без финансов посредник. Тази идея е концептуално различна от криптовалутите като биткойн, които са твърде нестабилни, за да бъдат носители стойност и недостатъчно широко приети, за да бъдат използвани за плащания.

„Въпреки че през последните месеци много внимание беше съсредоточено върху биткойн, продължаващите експерименти около CBDC биха могли да бъдат дори по-значими за света на парите. Централните банки по целия свят се подготвят за CBDC, задействани от Big Tech и амбициите да изградят алтернативни канали за разплащане във вече платежни системи с токенизирани пари, както в случая на проекта Diem, подкрепен от Facebook“, обясни още Ронит Гус.

Ронит Гус. Сниммка: Citigroup

Той припомни, че в момента най-активната страна в тази област е Китай, който провежда реални изпитания на дигитален юан, партнира си с глобалната система за трансакции SWIFT.

„До 5 години това ще е възможно и за други валути. Междувременно работата по дигиталното евро вече е в ход (очакваме предстоящи съобщения от ЕЦБ)“, каза още банкерът.

Според него докато стабилните монети като Diem очакват регулаторно одобрение, те могат да се възползват от огромните мрежови ефекти на спонсорите си от Big Tech. Всъщност Diem може да бъде ефективен токенизиран формат за плащане във вселената на Facebook, допълни той.

По думите на Ронит Гус е възможно други големи компании да се насочат към токенизирани пари, но засега малко са обявили тази амбиция публично, а обхватът на потребителите на Facebook е голям (3,3 милиарда средномесечни потребители) и в този смисъл, е труден за възпроизвеждане.

„Засиленият интерес към криптовалути като Bitcoin и Ethereum също води към дигиталните пари. Пазарните стойности нараснаха напоследък, като криптовалутите се оценяват на общо 2 трилиона долар“, обясни Ронит Гус.

Непредвидени последици

Според него токенизираните пари биха могли да увеличат нестабилността и цената на банковите депозити и да заменят съществуващите плащанията с чекове и карти. Новите решения за плащане могат да нарушат и без това претъпканото пространство за плащания, предупреди той.

В същото време криптотърговията може да бъде нов източник на приходи за финансовите институции, а дигиталните валути на централните банки могат да доведат до по-ефективно и целенасочено прилагане на паричната и фискалната политика.

„Надпреварата към Digital Money 2.0 започва. Някои го определят като нова космическа надпревара или студена война с цифрова валута“, пошегува се Ронит Гус.