"Умните блокади" са бъдещето в Европа

Страните членки на ЕС експериментират с нови начини за справяне с коронавируса. Германия, Португалия и Италия прилагат избирателни или „умни“ блокади, като затварят по-малки области в отговор на нов ръст на броя на заразените за сметка на затварянето на цели страни, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Този подход е единствената надежда за връщане към по-нормален живот, докато чакаме ваксина. Но той също така подлага на значително по-тежко бреме държавния сектор в сравнение с общите блокади. Здравните власти трябва да гарантират, че малки епидемии няма да излязат извън контрол и да наложат по-строги мерки.

Германия регистрира редица огнища в кланици, което накара местните власти да обявят нови блокади като например община Гютерслох и да въведат частични блокади като в близкия град Варендорф. През последните няколко месеца Италия успява да овладее някои малки огнища, включително едно в малката област Молизе и една в Рим, без да се налага да въвежда допълнителни ограничения. Но южната област Калабрия наложи неотдавна карантина в част от крайбрежния град Палми след нарастване на случаите. А след тревожен нов ръст на случаите Португалия нареди на магазини в части на област Лисабон да затварят по-рано наред с други ограничения.

До този момент властите успяват да овладеят епидемиите. В Италия броят на новите заразени е стабилен през последните седмици въпреки значителното отваряне на икономиката. В Германия репродукционният коефициент R на коронавируса, който измерва колко хора средно заразява един вирусоносител, рязко се увеличи до близо три миналия уикенд, което е доста над необходимото равнище от един, за да се смята, че епидемията е под контрол.
За щастие този фактор започва да отслабва. Според института „Роберт Кох“ в страната това не е особено тревожно, тъй като общият брой на случаите остава относително нисък.

Този системен подход към блокадите в никакъв случай не е отрицание на по-драконовските мерки, които въведоха повечето европейски страни по-рано. Всъщност настоящата стратегия само може да проработи, защото Европа до голяма степен овладява новите случаи на зараза. Тя не изглежда осъществима за страни като САЩ и Бразилия, където новозаразените продължават да растат в много области.

Умните блокади изискват сътрудничеството на гражданите – носене на маски и спазване на социално дистанциране са два от начините за намаляване на риска от нов ръст на случаите. Но голяма част от бремето пада върху правителствата. Те трябва да откриват новите случаи бързо чрез бързо тестване и проследяване на контактните лица, за да ограничат заразата.

Свалянето на приложения за проследяване на контактни лица от колкото се може повече хора ще помогне на този фронт (по този въпрос не се прави достатъчно във Франция и Италия), но властите също така трябва да гарантират, че местните здравни системи имат достатъчно служители, за да проследяват ефективно заразените. На последно място те трябва да управляват процеса по повторно отваряне на границите внимателно, особено когато става въпрос за страни, които още не са овладели вируса.

Разбира се, всичко това може да не е достатъчно. Някои „събития за супер разпространение на вируса“ или дори отделни „супер разпространители“ може да се окажат особено трудни за управление. Но ако Европа постигне успех в  тази нова фаза на борбата си с пандемията, икономическите и социалните ползи може да са огромни. Само ваксина или доброкачествена мутация ще гарантират, че заплахата от COVID-19 е приключила. Дотогава умните блокади са най-добрата надежда, която имаме.