По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Министърът на околната среда и водите Нено Димов подаде оставка, докато се намираше в следствения арест. Оставката му бе приета часове по-късно от премиера Бойко Борисов.
Нено Димов бе привлечен като обвиняем в умишлена безстопанственост. Той бе задържан за 72 часа, тъй като според прокуратурата има опасност да извърши ново престъпление, а след това остана за постоянно в ареста.
Съдия Цветан Колев прие мотивите на обвинението, че престъплението, в което Димов е обвинен, е тежко, има преки доказателства, че го е извършил и може да влия на свидетелите, ако бъде пуснат от ареста. Той добави и още един аргумент - достигането до критично положение в Перник "задължава държавата да осигури всички възможности за установяването на истината и вината". Една от тези възможности била именно да остави Димов в ареста. Решението ще бъде обжалвано на 16 януари пред Апелативния наказателен съд.
Прокуратурата смята, че действията на Димов са били умишлени, защото от началото на 2018 г. той всеки месец е получавал справки, от които е било ясно, че водата в язовир “Студена” спада драстично. Въпреки това той е позволил промишлено водоподаване към две дружества - “Топлофикация - Перник” и “Стомана Индъстри”.
Държавата емитира държавни ценни книжа за 200 млн. лв. с почти нулева лихва на 13 януари. Емисията е петгодишна, а купонът е рекордно нисък – 0,01%, става ясно от обявлението на БНБ.
Целта на емисията е вероятно да покрие отчасти падежиращите ДЦК през януари. В средата на месеца предстои погасяване на емисия от 165 млн. евро ДЦК, емитирани през 2013 г., а следващите емисии са за 400 млн. лв. с падеж в началото на февруари. При липсата на активен вторичен пазар на българския дълг е трудно да се прогнозира каква ще бъде постигнатата доходност, но не е изключено тя да бъде отрицателна.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките върна последните 500 млн. лв. на Министерството на финансите. Така заемът, който институцията получи от бюджета преди пет години, за да изплати гарантираните депозити в КТБ, е окончателно погасен. Въпреки това обаче фондът продължава да е на загуба, тъй като е длъжник по два заема за по 300 млн. евро от ЕБВР и Международната банка за възстановяване и развитие. Наличните му средства пък са малко над 700 млн. лв. По закон срокът за изплащането на гарантираните влогове в КТБ е петгодишен, което означава, че от 4 декември 2019 г. ФГВБ вече няма ангажимент да изплаща повече средства. Столичното общинско дружество „Метрополитен" обяви търг за 220 млн. лв. за следващите три станции от третия диаметър. Обществената поръчка включва проектирането, строителството и оборудването на метростанциите. Всички те ще са разположени под бул. "Владимир Вазов" и ще свързват кварталите "Хаджи Димитър" и "Левски Г". Срокът за подаване на оферти е 26 март 2020 г., а очакванията са до края на годината да бъде избран изпълнител. Проектът се финансира със средства от оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
Социалните партньори стартират преговори за пакет от реформи. Работодателски и синдикални организации са постигнали съгласие за 40 мерки в сферата на бизнес средата, социалната защита, енергетиката, които ще обсъдят с правителството в следващите седмици. Предложенията включват договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията от 2021 г., първите три дни от болничните отново да се плащат от НОИ, възстановяване на данък върху дохода на работещи с ниски приходи. Всички мерки обаче са в суров вид и предстои да се прецизират.
Прокуратурата разследва 23 случая на злоупотреби във връзка с т.нар. къщи за гости, като главният прокурор Иван Гешев е разпоредил на апелативните прокуратури вземането им на специален надзор. През април м.г. след мащабен скандал стартираха проверки за общо 746 къщи за гости, финансирани със средства на ЕС. По всички останали случаи проверките продължават.
ЕС и Еврозоната
Камарата на общините на Обединеното кралство прие закона за ратифициране на споразумението за Brexit. Преди да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен и от британската камара на лордовете и от Европейския парламент. Ратификацията е предпоставка за Brexit със сделка на 31 януари.
Междувременно новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ще бъде "невъзможно" за Великобритания и ЕС да постигнат цялостна търговска сделка до края на 2020 г.. Британският премиер Борис Джонсън твърди, че сключването на споразумение може да стане до декември тази година, и настоява, че преходният период, през който ще текат преговорите, няма да бъде удължаван. След Brexit на 31 януари Обединеното кралство влиза в 11-месечен преходен период, който ще приключи на 31 декември 2020 г.
В Австрия официално клетва положи федералното правителство на консерваторите ÖVP и Зелените. Това е първият правителствен съюз между двете партии, воден от канцлера Себастиан Курц (ÖVP). Основните цели на правителството включват инвестиции в смекчаването на изменението на климата, ограничаване на нелегалната миграция, намаляване на данъците и поддържане на балансиран бюджет.
Испания също има ново правителство. Педро Санчес беше избран за министър-председател с два гласа. Социалистическата Партия на труда на Санчес ще управлява заедно с левия алианс Podemos. Коалицията беше зависима от подкрепата на различни регионални партии. Каталунската сепаратистка партия ERC се въздържа и по този начин индиректно подкрепи Санчес да бъде избран за ръководител на правителството. Програмата на коалицията включва, наред с други неща, разширяване на социалните разходи, увеличаване на данъците за хората с високи доходи и намаляване на дерегулацията на пазара на труда.
Нивото на безработица в еврозоната остава непроменено на ниво от 7,5% през ноември в сравнение с предходния месец. Също непроменено на ниво 6,3% бе показателят за целия ЕС.
Инфлацията в еврозоната се повиши до 1,3% през декември (ноември: 1,0%). Сега измераната инфлация е най-висока от юни насам, главно стимулирана от скока в цените на енергията и по-бързо увеличение на цената на непреработената храна.
Международният валутен фонд, който е един от кредиторите на спасителните програми на Гърция заедно със страните от еврозоната, ще затвори представителството си в Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис коментира, че това ще доведе до нова глава на "положително сътрудничество", тъй като отношенията невинаги са били гладки. Страната излезе от последната от трите си спасителни програми през август 2018 г.
Турският президент Реджеп Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин откриха тръбопровода „Турски поток“. Част от газопровода следва да доставя на Турция до 15,75 милиарда кубически метра газ от Русия всяка година. Приблизително същото количество ще бъде доставяно в Южна и Югоизточна Европа.
САЩ
Правителството на САЩ наложи допълнителни санкции на Иран. Мерките са насочени към стоманодобивната промишленост и осем души, за които се твърди, че са участвали в последните атаки срещу американските войски. Напрежението между двете страни се засили след убийството от страна на САЩ на иранския генерал Касем Солеймани. Иран отговори с предварително обявено нападение над две военни бази в Ирак в САЩ, но засега американското правителство не предприе никакви допълнителни действия.
Иранци протестират, за да покажат симпатията си към жертвите на падналия Boeing 737-800 на Ukraine International Airlines пред университета "Амир Кабир" в Техеран, Иран, 11 януари 2020 г. EPA / ABEDIN TAHERKENAREH
Азия
Китайският вицепремиер Лю Хъ ще пътува до Вашингтон в началото на следващата седмица, за да подпише частично споразумение за търговския конфликт със САЩ според китайски правителствени служители. Засега не са известни конкретни подробности за споразумението.
Според представители на профсъюзите до 250 милиона души в Индия са протестирали целодневно срещу плановете на правителството на Нарендра Моди за реформи. Те предвиждат приватизация на държавни компании и дерегулация на пазара на труда.
Световна икономика
Световната банка отново понижи прогнозата си за глобален икономически растеж. Прогнозата за миналата година беше преразгледана надолу до 2,4%, а през юни Световната банка все още очакваше увеличение с 2,6%. 2,5% сега се очакват за 2020 г. (юни: 2,7%). Банката запазва без промяна прогнозата си за растежа на България през тази и следващите години. За 2019 г. институцията очаква 3,6% ръст на икономиката. През тази година темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да се забави до 3% и да се стабилизира на 3,1% през 2021 и 2022 г.
След временното успокояване на конфликта между САЩ и Иран (виж по-горе), цените на петрола отново спаднаха значително през уикенда.
00:04 | 13.09.22 г.