Кои и колко са работещите бедни?

В социалната политика, едно от понятията с които се спекулира най-често е „работещ беден“, най-вероятно поради обяснимата несправедливост някой да работи, а да не може да свързва двата края. Към объркването около това понятие се добавя и обстоятелството, че битуват няколко различни определения, според които броят на работещите бедни в България варира в рамките на стотици хиляди души. По тази причина, в текста на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) се разгледт основните характеристики на работещите бедни въз основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

За да попадне някой в групата на работещите бедни е необходимо да отговаря на две условия - да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния за определената година. Към 2017 г., от когато са последните достъпни микроданни на EU-SILC, на това определение отговарят около 378 хиляди души (16+ години), или около 12% от всички заети, в това число и работещи хора извън трудоспособна възраст.

На първо място, много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, и се грижат за зависимите деца или възрастни. Този извод до голяма степен се потвърждава и от разпределението на работещите бедни според размера на домакинството (Графика 1). Повечето са концентрирани в домакинства с поне трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата около минималната), безработен възрастен и зависими деца. При домакинствата с един човек, които е работещ беден става дума за зает на непълно работно време, а при тези с двама – за съжителство на зает и безработен/неактивен, или един зает със зависимо дете или пенсионер.

Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил (виж Графика 2). Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.