fallback

Заплахата за европейската интеграция идва от избирателите в ЕС

Смъртната опасност за съюза се крие в появата на рационален, неидеологически аргумент срещу европейската интеграция

12:34 | 17.08.19 г. 5

Урсула фон дер Лайен, новоизбраният председател на Европейската комисия, обеща да инициира конференция за бъдещето на Европа, която ще започне следващото лято. Дискусията ще бъде за правата на глас на държавите-членки, бъдещото разширяване и транснационалните списъци при избори за Европейски парламент. Очаквам някои маргинални неща в еврозоната, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Това, което ЕС почти сигурно няма да направи, е да се изправи срещу демоните от последните 10 години и да разсъждава върху това, което се е объркало – това би изисквало да се приеме, че нещо се е объркало. Познавам доста малко политици в Северна Европа и в институциите на ЕС, които разглеждат справянето с кризата в еврозоната като съвършен триумф на съюза.

Но извън тези политически кръгове перспективата е много различна. ЕС едва наскоро излезе от криза, продължила десетилетие, и сега е изправен пред икономически спад, глобална валутна война, технологичен шок в автомобилния сектор, вероятен Brexit без сделка и италианска правителствена криза.

Лихвените проценти са ниски и дори отрицателни. Фискалната политика е ограничена от правила. Очертава се пълномащабна конфронтация между Италия и ЕС след есенните избори в страната. Заплахата от италианска паралелна валута все още е реална.

ЕС е застрашен от порочен кръг по време на следващия спад или финансова криза. Тогава би било разумно избирателите и политическите партии да се огледат за национални алтернативи на европейскатата интеграция. Все още твърдя, че идеалната парична система за еврозоната е добре функциониращ валутен съюз, със силен фискален капацитет, правомощия за данъчно облагане и бюджетно харчене, както и общ дългов инструмент. Европейската интеграция обаче е най-добрият избор само ако даде резултат.

Дали съм про- или антиинтеграционист, или нито едно от двете? От много години непрекъснато пресичам тази разделителна линия. След пагубния опит за строги икономии в Южна Европа икономическият аргумент за интеграция е по-слаб. Политиките, които поради своя дизайн дават лоши икономически резултати, с право ще се борят да получат подкрепа.

Но тези, които говорят за разпадане на еврозоната, ще трябва да си зададат поне два въпроса. В кой момент да заключим, че толкова обещаваните реформи в еврозоната не идват? И как да оценим дали това е така? 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:12 | 14.09.22 г.
fallback