Изкушението да се подценява рискът, или за проблемите на европейските банки

Европа трябва спешно да поправи банковата си система, която натежава на икономическия ръст. Правителствата казват, че разбират, но все още не приемат тази задача сериозно, пише в редакционен коментар Bloomberg.

Проблемът са глобалните стандарти за капитала – фундаментът на финансирането, който дава възможност на банките да се справят със загубите, без да фалират. Липсата на капитал през 2008 г. превърна финансовите проблеми в мащабна криза. Регулаторите се споразумяха за по-строги капиталови стандарти през 2010 г. Днес Базелският комитет за банков надзор, който включва регулатори от цял свят, иска да затегне правилата и европейските правителства не са доволни от това.

Най-трудното при регулирането на капитала е определянето на риска, тъй като колкото по-рисковани са банковите инвестиции, от толкова повече капитал се нужда кредиторът. Между банките има разногласия за това как да оценяват рисковете: когато им се представи еднакъв набор от активи, те имат различни отговори. Изкушението да се подценява рискът, което би им позволило да спечелят от капитала, винаги е налице. 

Затова регулаторите искат да дадат на банките по-малко свобода на действия, когато взимат тези решения. Идеите включват обвързаност с т.нар. рискови тежести, които банките да прилагат към своите активи. Друго предложение включва стандартизиран метод за определяне на оперативния риск, тоест на вероятността да има законови проблеми като тези на Deutsche Bank например. Целта е подобни промени да влязат в сила до края на годината.

Тези перспективи предизвикаха опасения в Европа, където са базирани едни от най-големите и най-слабо капитализирани финансови институции в света. Изпълнителните директори твърдят, че промените идват във време, когато банките вече изпитват затруднения да запишат печалба. Ключови фигури, вземащи решения, включително германският финансов министър Волфганг Шойбле, казват, че правилата не бива да засягат банките непропорционално. Имаше предложения Европейският съюз да игнорира тези правила, което обаче подкопава базелските процеси по координация във финансовите регулации.

Тази неохота е неблагоразумна, коментира Bloomberg. Новите правила няма да засегнат банки, които вече подхождат с предпазливост, каквото е било и намерението на регулаторите. Освен това те ще позволят на банките, които са оценили внимателно рисковете, по-оптимистични перспективи.

Без значение как се оценява рискът европейските банки все още се нуждаят от повече капитал. Провалът им в това да признаят загубите и да наберат капитал им завещава прекалено много лоши кредити, както и ограничава способността им да инвестират в растеж.

Регулаторите в Базелския комитет трябва да настояват за по-висок минимум капитал като дял от всички (а не само от рисковите) активи. Този т.нар. коефициент на ливъридж е по-лесен за пресмятане и тества издръжливостта в неочаквани ситуация, когато активи, някога смятани за сигурни, са се оказали рискови.

Години наред европейските лидери избраха да поддържат една болнава банкова система, а не да се изправят пред проблемите и да ги решат и според Bloomberg това трябва да се промени.