Доскоро попълването на молба за убежище в Германия не се различаваше особено от попълването на фиш за тотото. Вярно, че на някои сирийски бежанци им се налагаше в продължение на часове да разказват историята си пред властите, но много други просто попълваха една бланка, посочваха причините да напуснат родината си - и толкоз, пише в анализ за Deutsche Welle Наоми Конрад.
Такъв е например случаят с Таке Бакри от Лайпциг. След пристигането си в Германия през 2015 година сириецът е трябвало да попълни само един въпросник. "Вече разбирам, защо властите предпочитат този вариант. Много по-бърз е, отколкото личните интервюта, а пък чиновниците тъй или иначе са затрупани от работа", казва той за DW.
И наистина, през миналата година германските власти бяха тежко претоварени от огромния брой бежанци, пристигащи в страната. Много от тях нямаха валидни лични документи, други се регистрираха в един град, а после се местеха в друг или направо напускаха Германия, за да опитат късмета си другаде в Европа. Затова бяха отменени задължителните интервюта с новопристигащите бежанци от Сирия, Ирак и Еритрея, а вместо тях се въведе формулярът въпросник.
Проблемът е в това, че много мароканци и други северно африканци започнаха да се представят за сирийци. Затова Федералната служба за миграцията и бежанците BAMF отново въведе индивидуалните интервюта. Кандидатите за убежище се регистрират с фотография и пръстови отпечатъци, които след това задължително се сравняват с базата-данни на полицията. Проверяват се също така и личните документи на мигрантите.
Така изглеждат нещата на теория. След случая в Кемниц обаче мнозина вече настойчиво предлагат да се въведат по-строги проверки на кандидатите за убежище. И имат основание, защото предполагаемият терорист от Кемниц Джабер ал-Бакр, който междувременно се обеси в килията си, през 2015 г. е получил статут на бежанец в Германия. Неговите връзки с „Ислямска държава” тепърва трябва да бъдат щателно проучени. Но политическите реакции не закъсняха - Ханс-Петер Ул от Християнсоциалния съюз (ХСС) поиска тайните служби да проверяват кандидатите за убежище. А това би означавало службите да получат неограничен достъп до информационните масиви на BAMF.
Известно е, че ХСС критикува официалната политика на канцлерката Ангела Меркел към бежанците, независимо че участва в правителството. Особено силен отпор от страна на ХСС срещна нейното решение от миналата есен Германия да отвори границите си за хората, заседнали по т.нар. "Балкански маршрут". Социалдемократите, другият коалиционен партньор в управлението, се обявяват против допълнителни правомощия за тайните служби по отношение на бежанците. Такива правомощия отхвърля и опозицията. Ирене Михалич от Съюз90/Зелени нарича призивите на ХСС "налудничави" и предупреждава, че те могат да внесат допълнителен разкол в германското общество.
Мнозина припомнят и друго: досегашните атентати в Германия, например във Вюрцбург и Ансбах, както и кръвопролитието в Мюнхен, бяха дело на германски граждани или на бежанци, пристигнали в Германия преди 2015 година.
Друг проблем в борбата срещу тероризма е от чисто структурно естество: Европа не разполага с база-данни на потенциално опасните лица, които могат да застрашат сигурността. Да не говорим какви практически трудности създава липсата на единен стандарт за изписването на арабските имена в различните европейски страни. Ако питате сирийския студент Таке Бакри, решаването на проблема трябва да започне не преди, а след процедурата за даване на убежище.Той очаква от джамиите, от тайните служби и най-вече от сирийските общности в Германия да следят за радикализиращи се хора, които може да подготвят атентат. "Всички имаме интерес от такава бдителност. Повечето сирийци са избягали от терористите и не желаят терорът да ги преследва и тук", уверява Бакри.
05:53 | 05.09.22 г.