- В момента живеете и работите във Великобритания, която преди по-малко от два месеца гласува за излизане от Европейския съюз. Как ще се отрази Brexit на бизнеса в страната и по-конкретно на предприемачеството?
- Това е въпросът на следващите 3-5 години. Има известен спад на инвестиции и преосмисляне на дългосрочни проекти, главно поради неясността около достъпа, който Великобритания ще има до единния пазар. Но и самият процес на Brexit не е ясен, тъй като има ред въпроси, включително конституционни, които тепърва ще се изясняват.
По отношение на предприемачеството, най-показателно е, че в деня след референдума из Лондон тръгна камион с плакат, призоваващ местните предприемачи да се преместят в Берлин. Това е пример, че достъпът до голям пазар и привличането на човешки талант са критични фактори за една нова фирма. Така статусът на Лондон като водещ център на технологично предприемачество може лесно да бъде застрашен от Берлин или Амстердам.
- Какво е мнението Ви за предприемачеството в България? Смятате ли, че има достатъчно добри условия за развитието на предприемачи или липсват важни предпоставки за това?
- За развитието на предприемачеството в България има и добри, и недобри и недоразвити условия и предпоставки. България има човешки талант и като член на Европейския съюз предоставя на своите предприемачи достъп до голям пазар.
От друга страна, българският пазар е сравнително малък като стартова площадка и това означава, че една нова фирма трябва бързо да излезе на европейските пазари, което поставя езикови, културни и нормативни бариери. Опитът на страни като Швеция, Финландия, Холандия и Естония е интересен, защото те са също малки страни, но имат предприемачески екосистеми, които способстват за бързо реализиране на по-глобално ниво. От трета страна, предприемаческите амбиции се ограничават от нивото на корупция, което не поставя България в добра светлина в международен план.
- Какво още може да направи страната ни, за да развие предприемаческото мислене и да улесни желаещите да се занимават с това?
- Понеже споменах по-горе аналогията между предприемачеството и спорта, ще дам един интересен пример. На олимпиадата в Атланта през 1996 г. Великобритания завърши на 36-то място по медали. През 2012 г. в Лондон те излязоха на трето място, а на току-що завършилата олимпиада в Рио - на второ. От края на 90-те години чрез фонд, финансиран от държавната лотария, се спонсорират както местни клубове, така и центрове за елитни спортисти. Това е система, която от една страна създава широки условия за спортно участие, а от друга постепенно концентрира подпомагането и ресурси върху спортистите с най-голям потенциал.
Същата логика е приложима към предприемачеството, където от една широка база от идеи и проекти постепенно се отсяват тези с най-голям потенциал. Проблемът е, че този потенциал не може да се оцени предварително, а се проявява в процеса на развитие.
Тъй като обичам аналогии, ето още една, завършителната фраза от детския филм "Рататуй" (Ratatouille, за мишка, която става велик готвач): “Не всеки може да стане велик готвач, но велик готвач може да дойде отвсякъде.” Звучи естествено ако заменим готвач с предприемач.
- Кой според Вас е най-успешният предприемач в света през последните години? А за всички времена?
- На този въпрос е трудно да се отговори, тъй като всеки един предприемач е успешен по своему и всеки успех е важен и може да бъде измерен във финансово или социално отношение. Все пак ще спомена два примера, които не само предизвикват възхищение, но и показват различните лица на предприемачеството.
Единият е Илон Мъск, който постоянно търси технологически решения на належащи проблеми. Те водят до радикални промени в начина ни на живот: Zip2 за интернет гайдове, PayPal за сигурно плащане при интернет транзакции, Tesla Motors за електрически автомобили, SolarCity за слънчеви енергийни системи, SpaceX за космическо пътуване, Hyperloop за високоскоростен транспорт, и OpenAI за изкуствен интелект.
Вторият е Мохамед Юнус, който се е водил от идеята да помогне на хора да излязат от бедността, да се даде шанс на тези, които банките считат за ненадеждни и неперспективни. Неговите начални заеми от 27 долара на група от 42 бедни селяни в Бангладеш през 1976 г. стават основоположници на многомилиардна и международна индустрия за микрокредити. И Мъск, и Юнус са били считани за луди в своите начинания.
- Наскоро бяхте включен в класацията Топ 100 на най-добрите професори по предприемачество в света. Преди да се присъедините към академичната общност обаче, последната Ви позиция е била финансов директор в Marriott International, управлявайки два хотелски бизнеса в Будапеща. Как решихте да се пренасочите от бизнеса към академичната кариера?
- Може да се каже, че само по себе си това решение беше предприемаческо. Аз обърнах гръб на кариера, която беше и перспективна и предначертана, за да тръгна в нова, не много ясна посока. Стимулът беше едно обявление на London Business School за отваряне на нова докторска програма по предприемачество. Това беше в началото на 2000 г., което беше пик на интернет бума и за предприемачество се говореше навсякъде.
Решението да кандидатствам беше бързо, една седмица имаше до срока на подаване на документите, но истинската агония дойде, когато получих след няколко месеца писмото за прием и пълна стипендия.
В крайна сметка два фактора надделяха. От една страна, не исках да съжалявам вечно за пропусната възможност, да се питам все какво би било (казват, че хората съжаляват за това, което не са направили, а не за това, което са направили). От друга страна, обичам нови предизвикателства, а и академичната дейност ми даде възможност да правя това, което ми доставя вътрешно удоволствие: да мисля и да откривам закономерности в това, което на пръв поглед изглеждат сложни или недостъпни процеси.
Клуб Investor "Дискусия за успешни предприемачи" ще се проведе на 27 септември от 16 часа в бизнес център Capital Fort в София.
Клуб Investor.bg се провежда с подкрепата на Първа инвестиционна банка, Optimystica и Американски университет в България. Институционални партньор на Клуб Investor.bg са Елана Финансов Холдинг и Smartmoney.bg.
За актуална информация за предстоящата дискусия следете тук.
преди 8 години Напротив, на професора много добре му е ясна България. Проблемът изобщо не е там, където го търсиш. Ето го проблемът и професорът си го е казал"От друга страна, българският пазар е сравнително малък като стартова площадка и това означава, че една нова фирма трябва бързо да излезе на европейските пазари, което поставя езикови, културни и нормативни бариери. " отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Добро интервю с професора. Като цяло е прав, търсенето трябва да се създаде, защото текущото търсене което го има вече е задоволено от някой друг.Проблемът е, че професора живее в други страни и е малко далеко от нашите стандарти. В смисъл при нас пак може да създадеш търсене, не е нещо различно, но разликата идва в това да успееш да създадеш платежоспособно търсене. Това последното е трудно да се направи за масови пазар, поради липсата на средна класа у нас, а работническата ни класа едва свързва 2-та края. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Hmm... you're very upset. That's understandable. So let me stroke your egos for a moment by pointing out, quite sincerely, that your diplomas were not attained in vain. Most of you, I imagine, have spent four to five years here, and in many ways what you've learned and endured will serve you well in the years ahead. You've established good work habits. You've established a network of people that will help you down the road. And you've established what will be lifelong relationships with the word 'therapy.' All that of is good. For in truth, you will need that network. You will need those strong work habits. You will need that therapy."You will need them because you didn't drop out, and so you will never be among the richest people in the world. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Интересно е, че при децата иновационното и предприемаческото мислене е развито много добре това е естествен подход за опознаване на света. Но впоследствие това мислене се губи в образователните и организационните структури, в които хората израстват и попадат. Обикновено се набляга на анализ и критическо мислене, а не на мислене, което е конструктивно или генеративно." "You will need them because you d отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Отдавна не бях чел нещо добро в този Инвестор. Явно човека не случайно е в топ 100.Друг е въпросът, че самата идея да се "учи" предприемачество ми изглежда като оксиморон. Самия професор казва, че това е общо взето неясна работа. Ясни са факторите, но няма алгоритъм. Ако имаше, няма вече да е предприемачество отговор Сигнализирай за неуместен коментар