- В момента живеете и работите във Великобритания, която преди по-малко от два месеца гласува за излизане от Европейския съюз. Как ще се отрази Brexit на бизнеса в страната и по-конкретно на предприемачеството?
- Това е въпросът на следващите 3-5 години. Има известен спад на инвестиции и преосмисляне на дългосрочни проекти, главно поради неясността около достъпа, който Великобритания ще има до единния пазар. Но и самият процес на Brexit не е ясен, тъй като има ред въпроси, включително конституционни, които тепърва ще се изясняват.
По отношение на предприемачеството, най-показателно е, че в деня след референдума из Лондон тръгна камион с плакат, призоваващ местните предприемачи да се преместят в Берлин. Това е пример, че достъпът до голям пазар и привличането на човешки талант са критични фактори за една нова фирма. Така статусът на Лондон като водещ център на технологично предприемачество може лесно да бъде застрашен от Берлин или Амстердам.
- Какво е мнението Ви за предприемачеството в България? Смятате ли, че има достатъчно добри условия за развитието на предприемачи или липсват важни предпоставки за това?
- За развитието на предприемачеството в България има и добри, и недобри и недоразвити условия и предпоставки. България има човешки талант и като член на Европейския съюз предоставя на своите предприемачи достъп до голям пазар.
От друга страна, българският пазар е сравнително малък като стартова площадка и това означава, че една нова фирма трябва бързо да излезе на европейските пазари, което поставя езикови, културни и нормативни бариери. Опитът на страни като Швеция, Финландия, Холандия и Естония е интересен, защото те са също малки страни, но имат предприемачески екосистеми, които способстват за бързо реализиране на по-глобално ниво. От трета страна, предприемаческите амбиции се ограничават от нивото на корупция, което не поставя България в добра светлина в международен план.
- Какво още може да направи страната ни, за да развие предприемаческото мислене и да улесни желаещите да се занимават с това?
- Понеже споменах по-горе аналогията между предприемачеството и спорта, ще дам един интересен пример. На олимпиадата в Атланта през 1996 г. Великобритания завърши на 36-то място по медали. През 2012 г. в Лондон те излязоха на трето място, а на току-що завършилата олимпиада в Рио - на второ. От края на 90-те години чрез фонд, финансиран от държавната лотария, се спонсорират както местни клубове, така и центрове за елитни спортисти. Това е система, която от една страна създава широки условия за спортно участие, а от друга постепенно концентрира подпомагането и ресурси върху спортистите с най-голям потенциал.
Същата логика е приложима към предприемачеството, където от една широка база от идеи и проекти постепенно се отсяват тези с най-голям потенциал. Проблемът е, че този потенциал не може да се оцени предварително, а се проявява в процеса на развитие.
Тъй като обичам аналогии, ето още една, завършителната фраза от детския филм "Рататуй" (Ratatouille, за мишка, която става велик готвач): “Не всеки може да стане велик готвач, но велик готвач може да дойде отвсякъде.” Звучи естествено ако заменим готвач с предприемач.
- Кой според Вас е най-успешният предприемач в света през последните години? А за всички времена?
- На този въпрос е трудно да се отговори, тъй като всеки един предприемач е успешен по своему и всеки успех е важен и може да бъде измерен във финансово или социално отношение. Все пак ще спомена два примера, които не само предизвикват възхищение, но и показват различните лица на предприемачеството.
Единият е Илон Мъск, който постоянно търси технологически решения на належащи проблеми. Те водят до радикални промени в начина ни на живот: Zip2 за интернет гайдове, PayPal за сигурно плащане при интернет транзакции, Tesla Motors за електрически автомобили, SolarCity за слънчеви енергийни системи, SpaceX за космическо пътуване, Hyperloop за високоскоростен транспорт, и OpenAI за изкуствен интелект.
Вторият е Мохамед Юнус, който се е водил от идеята да помогне на хора да излязат от бедността, да се даде шанс на тези, които банките считат за ненадеждни и неперспективни. Неговите начални заеми от 27 долара на група от 42 бедни селяни в Бангладеш през 1976 г. стават основоположници на многомилиардна и международна индустрия за микрокредити. И Мъск, и Юнус са били считани за луди в своите начинания.
- Наскоро бяхте включен в класацията Топ 100 на най-добрите професори по предприемачество в света. Преди да се присъедините към академичната общност обаче, последната Ви позиция е била финансов директор в Marriott International, управлявайки два хотелски бизнеса в Будапеща. Как решихте да се пренасочите от бизнеса към академичната кариера?
- Може да се каже, че само по себе си това решение беше предприемаческо. Аз обърнах гръб на кариера, която беше и перспективна и предначертана, за да тръгна в нова, не много ясна посока. Стимулът беше едно обявление на London Business School за отваряне на нова докторска програма по предприемачество. Това беше в началото на 2000 г., което беше пик на интернет бума и за предприемачество се говореше навсякъде.
Решението да кандидатствам беше бързо, една седмица имаше до срока на подаване на документите, но истинската агония дойде, когато получих след няколко месеца писмото за прием и пълна стипендия.
В крайна сметка два фактора надделяха. От една страна, не исках да съжалявам вечно за пропусната възможност, да се питам все какво би било (казват, че хората съжаляват за това, което не са направили, а не за това, което са направили). От друга страна, обичам нови предизвикателства, а и академичната дейност ми даде възможност да правя това, което ми доставя вътрешно удоволствие: да мисля и да откривам закономерности в това, което на пръв поглед изглеждат сложни или недостъпни процеси.
Клуб Investor "Дискусия за успешни предприемачи" ще се проведе на 27 септември от 16 часа в бизнес център Capital Fort в София.
Клуб Investor.bg се провежда с подкрепата на Първа инвестиционна банка, Optimystica и Американски университет в България. Институционални партньор на Клуб Investor.bg са Елана Финансов Холдинг и Smartmoney.bg.
За актуална информация за предстоящата дискусия следете тук.
преди 8 години Предприемачеството е вид психично разтройство. Това не е нещо неприятно, като социопатията. Полезно е за обществото и движи напред човешкия прогрес(икономически, научен, технически, развива изкуствата и тн). Наистина обаче в теб трябва да има нещо различно, за да мислиш че ти можеш да правиш нещата по-добре от останалите. И когато това усещане е съчетано с волята да го докажеш, при благоприятни външни фактори нещата може да се случат. За съжаление огромно част от хората със заложби не успяват. Защо? Защото местата за предпиемачи са примерно 0.5% от свободните "работни места". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Предприемача е човек, който преследва дадена бизнес възможност независимо от факта, че към момента може да няма достатъчно ресурси. Най-важното нещо, което трябва да се разбере обаче, е, че ако вярвате, че нещо трябва да бъде направено, няма никакво значение, че нямате необходимите ресурси пари, време или хора. Всички те могат да бъдат набавени. Самото предприемачество е именно да правиш това, в което вярваш, дори когато нямаш контрол върху необходимите ресурси. Професор по предприемачество от Пол Кюин-Хай....От статията МИСЛЕНЕТО НА УСПЕШНИЯТ ПРЕДПРИЕМАЧ:http://***.whoamijournal.com/мисленето-на-успешният-предприемач/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Много готино интервю ! По-често да правите такива ви пожелавам, Инвестор ! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Има време в които е далавера да си социалист/комунист, има времена в които е далавера да си капиталист/фашист.И тези времена се редуват :-). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Майтап, майтап, но явно натам отиват работите. Хората имат ограничени потребности, ресурсите също са ограничени, капитализма води до натрупване на капитала, като теглиш чертата извода е че брадатите навремето са си били прави за времето. В днешно време нискоквалифицирания труд е едно нищо, масата хора не могат всички да станат програмисти или политици, така че нещоскоро трябва да се промени. Разбира се понякога нещата се променят с революции. И не, не съм комунист. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ако нямат ще им дадеш. Хеликоптерни :-), за да могат да си ги харчат само "където трябва".. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Трудно се вземат на босия цървулите. За да има реално търсене, трябва хората да разполагат със средства, ако не разполагат каквото и да правиш пак няма да ти стане търсенето, защото няма с какво да ти платят. Малко работата става като интернета за Африка на фейсбук. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Единствено към езиковите, културните и нормативните, бих добавил и имиджови проблеми :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Мислете тъй както си щете :) Именно това ме кефи в интервюто, че човека е обективен, може би именно защото е извън страната и може да я погледне от страни, необременен от постоянното мрънкане и обвиняване на обстоятелствата за нашите неуспехи, както и от "визиите" на управляващите за тех паркове и бизнес инкубатори. А примера с филмите е абсурден. Всички топ заглавия се появяват на български седмица след премиерата едва ли не. Отделно има един куп телевизии - от Дисни Чанел през Фокс каналите АХN каналите и т.н които са не само преведени а и дублирани на български. Пак си помисли отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Възможно е под малък да е имал предвид малък платежоспособен пазар, съгласен съм. Въпреки че може да е имал впредвид и просто малък пазар, което се отразява директно върху някои типове бизнес, като например кината, където не е особено рентабилно да пускаш и да превеждаш масово средни филми на български заради малкото потенциална публика. Само налучаквам, но като се замисля все пак професора е малко далече от тукашната конюнктура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар