Октомври 2005 година. От тогава текат преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
А предисторията дори започва още в средата на миналия век.
От 1960-те години насам се дискутира за перспективата за членство първо в Европейската икономическа общност, а по-късно и в ЕС. Дали тази история ще има добър край зависи от това, какво разбираме под "добър край", коментира Клаус-Дитер Франкенбергер за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Мненията сред европейците са доста различни. И това не е чудно в контекста на последиците, които би имало присъединяването на Турция към ЕС. Един голям блок страни членки държат твърдо на пълноправното членство.
Други пък са за по-различни форми на сближаване от рода на привилигеровано партньорство. Турските правителства винаги са гледали с презрение на подобна перспектива. Забележителна е промяната на нагласите във Великобритания. Натрупаният опит със свободното придвижване на източно- и средноевропейците превърна страната от енергичен застъпник в скептик по отношение на пълноправното членство на Турция в ЕС.
Преговорите се точат вече от близо 11 години. През това време, а и преди винаги имеше фази на остри спорове относно смисъла и целта на преговорите. Спореше се дали специфичната културна идентичност на Турция е съвместима с вътрешния ред на ЕС. Дали едно разширяване до границите със Сирия, Иран и Ирак няма да вкара ЕС в опасно геополитическо положение и дали в крайна сметка Турция е европейска страна. Този елементарен дебат не бе решен изобщо и преговорите, които по същество трябваше да доведат до модернизирането и сближаването на Турция, продължават и до днес - а не е ясно и още колко време ще продължат да текат.Австрийският канцлер нарича цялата история "дипломатическа фикция". Понякога обаче човек държи на фикциите от собствен интерес или пък защото се бои да погледне истината в очите. Тези, които сега предупреждават за опасността от прекратяване на преговорите, имат аргументи в полза на своята позиция. Прекратяването на преговорите би било безпрецедентен случай и ЕС и Турция не биха преследвали по-нататък целта за пълноправно членство. Това би бил пълен разрив, коментира още Клаус-Дитер Франкенбергер
Вероятно обаче сме по-близо да разрива, отколкото смеем да си признаем. Защото под ръководството на Ердоган, Турция пое един политически курс, който отдалечава страната от Европа. А фактът, че опиянен от национализъм, Ердоган възнамерява да въведе смъртното наказание, ясно показва, че и той смята присъединителните преговори за фикция. Или поне не смята присъединяването към ЕС за стратегически приоритет. Ердоган тръгва на нож с Европа и отново търси близостта на Путин. Същият Путин, който работи за отслабването на Европа.
Въпреки всичко има много неща, които свързват ЕС и Турция. ЕС е най-важният икономически партньор на Анкара. Това партньорство трябва да се запази и не бива да се дискредитира чрез автократични мераци. Тясното сътрудничество обаче не означава непременно пълноправно членство в ЕС. Съсредоточаването само върху целта за пълноправното членство на Турция в ЕС свидетелства за липса на фантазия и невежество по отношение на това какво е ЕС и какво го сплотява.