Защо очакваме бюджетен дефицит на фона на рекорден излишък

При наличието на консолидиран бюджетен излишък от над 2,7 млрд. лева за първите пет месеца на годината да се говори за това колко ще е дефицитът в края на годината изглежда малко шизофренично, коментира в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Той припомня, че по-добри бюджетни показатели от началото на тази година България е имала само през 2008 година. А тя приключи с излишък от 2 млрд. лева. Тогава резултатът е можело да бъде и още по-добър, но правителството  изхарчи 4,6 млрд. лева само за един месец. "Рекорд, който беше подобрен миналия декември", припомня експертът.

Затова и Стайков търси логичното обяснение защо финансовият министър Владислав Горанов, на фона на изпълнението на бюджета за полугодието, очаква, че годината ще приключи с дефицит от под 2%.

Към момента изпълнението на консолидираните приходи възлиза на 45% от планираното, а на разходите – на 35%. Ако тенденцията при приходите се запази, може да се очаква преизпълнението им спрямо плана. Доброто изпълнение на приходната част беше подпомогнато от няколко еднократни и непланирани ефекта:

- рекордно високите публични разходи през декември 2015 г., които доведоха до рекордно високи приходи от ДДС през януари тази година;

- освобождаването на по-големи количества тютюневи изделия от акцизните складове заради по-високата акцизна ставка от началото на 2016 г.;

- изплащането на стари задължения на НЕК в размер на 1,1 млрд. лв. през април, по които дружествата по веригата внесоха ДДС;

- възстановяване на европейски средства за вече приключили проекти и др. Това еднократно въздействие ясно се вижда при приходите от ДДС, които през май нарастват с едва 48 млн. лева в сравнение със същия период на предходната година, а само ДДС от първоначалното плащане на НЕК възлиза на поне 176 млн. лева.

Постъпленията от акциза върху тютюна и тютюневите изделия за петте месеца възлизат на 163 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2015 г., като само през януари те се увеличават със 190 млн. лева., след което има два месеца на спадове.

Към всичко това трябва да се добави и очакваният приход от 600 млн. лева от концесията на летище София, процедурата за която в момента се обжалва и едва ли ще се реализират в този размер или през тази година.

Накратко – едва ли приходите ще продължат да растат с такива темпове, независимо от прилаганите от правителството мерки за по-добра събираемост, за които нито има информация за очаквания резултат, нито отчет за него.

В разходната част също има няколко особености. Първата е свързана с въпросната концесия, тъй като очакваният приход трябва да финансира разход под формата на държавна помощ за БДЖ в същия размер – 600 млн. лева. Логично при липса на приходи от концесията този разход да не се състои, но според финансовия министър двете не са свързани и най-вероятно този разход ще бъде финансиран от преизпълнението на приходите.

В друга посока действат разходите на европейски средства, които всяка година се залагат твърде високи и накрая не се изпълняват, като по този начин осигуряват възможност за пренасочване на тези разходи към други дейности.

За 2016 г. са планирани разходи по оперативните програми и Държавен фонд „Земеделие” в размер на над 3,5 млрд. лева, а за първите пет месеца на годината са похарчени едва 480 млн. лева. Ако се приеме, че темпът им на усвояване е подобен на този от 2014 г. (2015 г. не е показателна заради ударното усвояване на европейски средства с наближаването на крайния срок за приключване и разплащане по тези проекти), може да се очаква разходите за цялата година да достигнат около 1,4 млрд. лева.

Това представлява буфер от около 2 млрд. лева, които могат не само да осигурят държавната помощ за БДЖ, но и да подкрепят изпълнението на бюджета, който, ако не излезе на плюс, то поне може да приключи годината с минимален дефицит.

На този фон, продължаващите изказвания на финансовия министър за очаквания дефицит действа като студен душ.

Въпреки по-доброто представяне на икономиката, а оттам и по-добрите фискални параметри през 2015 г., това доведе не до по-нисък дефицит, а до по-високи разходи. Бюджетът беше актуализиран единствено, за да узакони допълнителните разходи, а балансът му в края на годината – дефицит от 2,47 млрд. лева, беше почти идентичен на първоначалната прогноза от декември 2014 г., която предвиждаше дефицит от 2,48 млрд. лева.

По същият начин тази година може да се очаква същият сценарий. Лошата новина е, че доброто бюджетно изпълнение и през 2015 г., и сега се дължи в голяма степен на еднократни ефекти. А какво ще правим, когато те изчезнат?