След референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз през миналата седмица сега се очертават тежки преговори между Лондон и Брюксел. Първите изказвания показват ясно едно – британците искат една „по-добра сделка“ с ЕС. Иначе казано – те биха предпочели да се насладят на всички предимства на ЕС, без да предоставят нещо в замяна.
С тази отправна точка обаче без съмнение Брюксел и Лондон са изправени пред сложни преговори за развода си. Миграцията ще бъде най-спорният момент. С приятните аспекти на ЕС - свободния обмен на стоки, услуги и капитали, Лондон няма никакви проблеми. Но притеснението от инфилтрацията, от отчуждението тласна британците към Brexit. Ето защо сега те призовават за изключения от правилата за имиграцията.
Британският министър на здравеопазването и възможен наследник на премиера Дейвид Камерън Джеръми Хънт вече е намерил наименование за тази нагласа. В материал за британския Telegraph той мечтае за опцията „Норвегия Плюс" - за "по-добра сделка" със специални права за Великобритания. И според Хънт въпросът касае най-вече областта на имиграцията. „ЕС е изложен на риск от колапс, ако не промени правилата си за свободно движение", пише министърът на здравеопазването в материала.
„Така че нашият план трябва да бъде да ги убедим да се реформират, за да се създаде пространство за опцията „Норвегия Плюс“ за нас. Пълен достъп до единния пазар, съчетан с разумен компромис за свободното движение". Това е кодовото име за една много проста формула: британците да могат да продължат да изнасят своите стоки към Европа. Но поляците, моля, да не идват насам.
Норвегия е считана за пример, тъй като страната взима участие във вътрешния пазар, но в някои области си подсигури изключения. Така например тя сама определя своята политика в сферата на рибарството и земеделието. Въпреки това обаче страната приема свободното движение на стоки, капитал и хора. И плаща сериозни суми в бюджета на ЕС - на глава от населението между другото почти същата, каквато плаща и Великобритания. Но това привържениците на Brexit почти не споменават.
Заради това е съмнително дали ситуацията ще се приеме по този начин. И дали с този модел Великобритания наистина ще спечели по-голяма независимост. Защото Лондон ще трябва повече или по-малко да се съгласи на всички промени в правилата за вътрешния пазар, или ще рискува да загуби достъпа до пазара. Такъв е случаят с Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС, но са част от общия пазар - трябва да преглътнат по принцип онова, което Брюксел им постави като условия.
Норвегия автоматично приема правилата на Брюксел, докато Швейцария с много усилия договори споразумения в засегнатите браншове. Ето защо от гледна точка на Брюксел Brexit ще отслаби значително позициите на Великобритания - Лондон ще плаща също почти толкова, колкото досега, ще трябва да продължава да прилага всички правила на ЕС, но няма да има глас при промяната им.
Хънт и привържениците на Brexit си правят друга сметка. Те очакват, че Брюксел ще третира британците по различен от Норвегия и Швейцария начин. „Ако искат да се сложи край на ситуацията по приятелски и бърз начин, което е от техен и наш интерес, ще има сделка от типа „Норвегия Плюс“, пише Хънт в Telegraph.
Има известна възможност това да се случи. В края на краищата Норвегия и Швейцария не са толкова важни, колкото е Великобритания - петата по големина икономика в света. Ето защо надеждата на лагера е, че заради това Обединеното кралство като „тежка категория“ може да получи въпросния „Плюс".
Това вече се случи веднъж. През осемдесетте години тогавашният премиер Маргарет Тачър успя да издейства т. нар. „британска отстъпка“ за Лондон. Оттогава обединеното кралство плаща в европейския бюджет по-ниски суми от други страни. Но по отношение на фундаменталния въпрос за членството в ЕС нещата вероятно са различни.
Защото ако ЕС иска да предотврати заразата с треската Brexit към други страни, той трябва да накаже Великобритания. Ангела Меркел вече се изказа в това направление. И френският президент Франсоа Оланд се опълчва срещу привилегировано отношение за Англия. По думите му е изключено Великобритания да се възползва от свободното движение на стоки, услуги и капитал, но да ограничава хората. „Или четирите права, или нито едното“.
Така че изглежда, че преди Лондон да подаде официално документите си за раздяла, ще мине доста време.