Има ли панацея за банките в Европа?

Намаляване на обвързаността с правителствата и експозициите към държавните ценни книжа, повишаване на темповете на кредитиране, крещяща нужда от намаляване на разходите за администрация, подобряване на достъпа до кредитиране на микропредприятията. Това според икономиста и финансиста Борис Петров са ключовите фактори, които водят до не толкова оптимистичната в момента ситуация в европейския банков сектор.

Ключовата грешка на Европейския съюз (ЕС) да спасява банки, които са неспасяеми, и липсата на стъпки към установяване на смислена обща фискална политика и поддържане на нивата на задлъжнялост от влизането в сила на еврото преди повече от 17 години също оказват влияние за това, каза Петров на организираната от Brain Workshop Institute конференция „Бъдещето пред банковата система в Европа“.

„За разлика от САЩ, където банковият сектор не е най-големият сегмент на финансовия сектор, в Европа случаят не е такъв. Размерът на кредитния портфейл в ЕС възлиза на над две трети от финансовия сектор. Затова един от първите елементи на интеграцията на Европа мина през банковия сектор”, отбеляза Петров.

“От въвеждането на еврото през 1999 г. обаче се събраха два икономически модела - северен, базиран на износа към останалите държави, и южен, където икономическият модел се базира на вътрешно търсене и потребление. С въвеждането на еврото възможностите за икономическо приспособяване на южните държави изчезнаха“, подчерта Петров.

По думите му този процес води до мащабно натрупване на задължения на Юга към Севера – не само на публичния, но и на частния сектор.

Междувременно дългът на еврозоната към БВП вече надхвърля 90%. Това са нива, които може да се окажат пречка за бъдещия растеж. Испания, Гърция, Белгия и Ирландия са ключови за този тренд, като Ирландия е специален случай заради банковата криза там.

Същевременно банките са основният източник за финансиране на тези високи държавни дефицити. Те не отчисляват капитал за инвестициите в държавни ценни книжа (ДЦК), могат да разчитат на неограничено рефинансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) срещу ДЦК, а оценката на риска на държавите не е пазарна, а държавна, защото се осъществява от ЕЦБ, каза Петров. По думите му в момента няма мотивация за свиване на дефицитите, а напротив - за бездействие. „Ако се разгледа делът на ДЦК в баланса на банките, в Италия 12% от активите на банките са свързани с експозиции към ДЦК. В Гърция, Ирландия и Португалия тези нива са високи. В момента в България делът е малко под 12%“, коментира финансистът. Ето защо според Петров, ако някое правителство реши да спасява някоя от големите банки, то самото правителство скоро ще трябва да бъде спасявано.

Финансистът е на мнение, че един от ключовите елементи в реформата на банковия сектор е нуждата от задължително споделяне на загубите от кредиторите при евентуален колапс на банка. „Това целеше да накара акционерите на проблемните банки да се дисциплинират и да вземат мерки предварително“, поясни той.

Как ще излезе банковият сектор от обвързаността с правителствата? Според Петров когато банките имат достатъчно буфери, за да заделят капитал срещу суверенен риск и когато ЕС излезе от проблемите с ниския растеж и икономическите дисбаланси. Възможни решения за него са и въвеждане на рискови тегла за ДЦК, както и лимити за експозиции към суверенен риск и по държави.

Банковият съюз е стъпка в правилната посока, но не решава проблема на ЕС с високата правителствена задлъжнялост. Нужни са структурни реформи и пазарна либерализация, реформа в третирането на ДЦК, повече легитимност и отговорност на общите институции (ЕП, ЕК, ЕС), а може би и унификация на данъчните бази и данъчните правила и практики, заключи експертът.

Investor.bg е медиен партньор на конференцията „Бъдещето пред банковата система в Европа“, организирана от Brain Workshop Institute