Става дума за преговори, глупако!*

Скандал! В хода на преговорите за сключването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, ТТIP) САЩ са настоявали за защита на интересите на своята индустрия!

По изключително коварен начин янките настояват за най-много отстъпки именно по тези теми за улесняването на търговията, които са най-предпочитани от европейците.

Така например в замяна на много същественото отваряне на пазара в САЩ за европейски автомобили Вашингтон иска да има достъп до пазара на земеделска индустрия и да внася генетично модифицирани храни. "Изнудване", крещят вбесени европейски политици и активисти. САЩ са опрели пистолет на гърдите на Европа, казват те.

Онова, което в понеделник стана публично достояние, е само моментна снимка на пазарлъците в цели 13 засега рунда, с които се цели да се постигне компромис по сложна тема между два преговорящи партньора. Всяка страна изброява своите максимални искания и се опитва да отстъпи от възможно най-малко от тях. Това не е скандал, а е естественият начин на договаряне. Сключванията на колективни трудови договори, коалиционните преговори за управление и дори преговорите за закупуване на нови и употребявани коли преминават по същия този модел. 

Сега протичащият обществен дебат за състоянието на преговорите обаче не е от особена полза за сметка на тайното договаряне, което може да доведе до болезнени компромиси. Напротив: сега всички политици обясняват публично какво не биха приели на никаква цена, а перспективата за възможните компромиси е все по-замъглена. Без такава обаче със сигурност няма да се сключи споразумение и няма да има улесняване на износа за европейските фирми

Разгорещено обсъжданите в момента преговорни позиции на САЩ по въпроси като хранителните стоки, арбитражите и регулаторното сътрудничество са проблематични за Европа, дори отчасти неприемливи.

Но фактът, че Вашингтон изразява тези желания изрично, и фактът, че тези преговори се провеждат тайно, не представлява скандал, и със сигурност не е недемократичен, както често се твърди. От решаващо значение за всяко демократично споразумение е постигнатият накрая проектодоговор да се обсъжда публично и да се ратифицира от избраните парламенти.

САЩ и ЕС са, или би следвало да са, еднакво силни и равнопоставени партньори в търговията и преговорите. За разлика от десетки развиващи се страни, които са принудени от Брюксел заради икономическата мощ на ЕС да подпишат така наречените „споразумения за икономическо партньорство“, които преди всичко подкрепят европейските интереси, европейците не са по-зависими от САЩ, отколкото обратното. Термини като „изнудване" са абсурдни в контекста на претенциите на САЩ в дебата за TTIP.

Има основателни причини някои от американските изисквания да бъдат отхвърлени. Но например за блокиране на вноса на американски генетично модифицирани храни в Европа не е от полза обществото да седи на масата на всеки кръг от преговорите. Ако ние, като загрижено мнозинство, покажем ясно на политиците ни в София, Берлин, Париж и Брюксел, че недопускането на ГМО е важно за нас, то те ще се съобразят с нас. 

И още нещо – противно на редица твърдения не само корпоративните лобисти влияят върху хода на преговорите. Сегашният обществен дебат, както и позициите на потребителите и екологичните групи също играят решаваща роля в поверителните преговори. Преговарящите нямат никакъв интерес в края на преговорите да представят документ, който ще бъде отхвърлен от страна на компетентните парламентаристи под натиска на обществеността, независимо дали това се случи в САЩ, или в ЕС. 

*“Става дума за икономиката, глупако“ (It's the economy, stupid) е лека перифраза на лозунг, създаден от стратега Джеймс Карвил по време на успешната кампания на Бил Клинтън за президент на САЩ през 1992 г.