Българската народна банка (БНБ) започва стрес тестовете на кредитните институции. Проверката ще се проведе при два сценария – базисен и утежнен, с отчитане и на външни, и на вътрешни шокове, съобщават от централната банка.
Базисният сценарий съответства на макроикономическата прогноза на БНБ за икономиката на България за периода 2016-2018 г. Тя предвижда икономически растеж от 2,2% през тази година, като забавянето се обяснява със забавените проекти, финансирани с европейски средства, през новия програмен период 2014-2020 г. Очаква се плавно ускоряване на растежа през 2017 и 2018 г. на фона на ускоряването на европейските проекти, както и ръстът на потреблението и частните инвестиции.
БНБ очаква и плавен ръст на заетостта и спад на безработицата до 7% през 2018 г.За тази година регулаторът прогнозира отрицателна инфлация, която бавно да ускорява растежа си през следващите две години, и забавяне на ръста на цените на жилищата заради по-ниската кредитна активност.
При утежнения икономически сценарий БНБ ще отчита рисковете от външната среда и отслабване на вътрешната икономическа активност, като ще се вземат предвид обемът на световната търговия, частното потребление и брутно образуване на основен капитал в реално изражение в ЕС, цена на тепрола сорт брент, индекса на международните цени на храните, цените на жилищата и лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса и домакинствата.
За лихвените проценти на международния пазар БНБ залага ръст на ЮРИБОР с 33 базисни точки спрямо базовия сценарий за тази година.
Що се отнася до растежа при утежнения сценарий, централната банка ще тества устойчивостта на банките при спад на БВП за 2016 г. от 2,2% и ускоряване на спада до 3,2% през 2017 г. За 2018 г. е предвиден ръст от 1,8% при този сценарий. За безработицата се предвижда тест при 8,4% през тази година, 9,3% през 2017 г. и 9,6% през 2018 г., а за инфлацията – при -2,6% през тази, -0,9% през 2017 г. и 0,5% през 2018 г.
БНБ ще тества банките за кредитен риск – и при базисния, и при утежнения сценарий, както и за пазарни и лихвени рискове, но само при утежнения сценарий. Данните за първия етап от стрес теста трябва да бъдат изпратени на регулатора до 31 май, а за втория етап, който отчита и резултатите от прегледа на активите – до 29 юли.
Отчет на БНБ – банки с надзорни нарушения
В отчета си за 2015 г., който вчера внесе в Народното събрание, БНБ отчита, че икономическият растеж на България се е ускорил през миналата година благодарение на нетния износ, потреблението и инвестициите. Посочва се, че продължава да се подобрява и ситуацията на пазара на труда, възстановяване на заетостта и спад на безработицата, макар че се признава, че ръстът на доходите от труд на домакинствата се забавя.
БНБ подчертава, че през миналата година се е забавил и темпът на спад на инфлацията, макар че отново е отчетена годишна дефлация заради спада на цените на енергийните, транспортните услуги и горивата на фона на срива на цените на петрола на световните пазари, както и на промишлените стоки. Не малък принос за дефлацията имат и стоките и услугите с административно определяни цени.
За банковия сектор БНБ посочва, че запазването на висока норма на спестяване в икономиката и слабата кредитна активност, въпреки ръст на търсенето на кредити от домакинствата и бизнеса, са допринесли за повишаване на ликвидността в банковата система.
Заради политиката на отрицателни лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) банките са започнали да прехвърлят свръхрезервите си по сметки в БНБ. Регулаторът отчита, че през миналата година средствата на банки по сметки в БНБ, с които изпълняват законовите изисквания, са били почти два пъти повече в сравнение с 2014 г. Заради това централната банка въведе и отрицателни лихви за свръхрезервите на банките.
БНБ подчертава стабилността на банковата система през миналата година, със съхранени капиталови буфери и способност за генериране на печалби заради спада и на разходите за лихви.
Регулаторът посочва, че доминиращ за банките е кредитният риск, поради което той ще се оценява и в двата сценария на стрес тестовете. В отчета се подчертава, че банките са предприели мерки за оптимизиране на балансите си, като са продавали кредити, отписвали са сметки и са правили провизии и замени на дълг срещу собственост.
Що се отнася до банковия надзор, при проведените инспекции БНБ признава, че са установени повече от 200 нарушения на нормативната уредба, като са представени почти 200 препоръки на ръководствата на кредитните институции за подобряване на дейността.
Осъществени са и специфични надзорни проверки в 9 банки, при който са установени 33 нарушения, свързани главно с документални пропуски. При една банка обаче е установено системно нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и й е наложена надзорна мярка “с ясно очертани конкретни действия” спрямо нея, посочва се в доклада. Банката не се назовава.
За две банки е установено, че са формирали големи експозиции към групи свързани клиенти, като е отчетено нарушение на европейските изисквания за съотношението между експозициите към свързани лица и собствения капитал. Банките също не се назовават в отчета, а се посочва, че им е поставен конкретен срок за отстраняване на нарушенията.
На други две банки е разпоредено да отстранят слабости в дейността, констатирани при инспекции на място в рамките на цялостния надзорен преглед през миналата година. Поради докладван капиталов недостиг една банка е получила забрана за извършване на лихвени плащания по споразумения за предоставяне на заемен капитал и са направени съответните препоръки.
04:35 | 10.09.22 г.