Все още е прибързано да се твърди, че икономическият растеж на България е движен от усвояването на еврофондовете, като износът остава основният двигател за ръста след кризата. Това пише икономистът Методи Цанов, обяснявайки какво стои зад силния скок на икономиката в края на 2015 г. чрез графиките, публикувани на Infograf.bg. Той предупреждава, че икономическият растеж през тази година може да е по-бавен спрямо този през предходната.
На 12 февруари НСИ публикува експресните данни за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за последното тримесечие на 2015 г. Икономическият растеж в страната се ускорява до 3,1% на годишна база, което е най-високото ниво от първото тримесечие на 2011 г. насам.
Това нарежда страната ни сред най-бързо растящите икономики в ЕС (графика 1) както през четвъртото тримесечие на 2015 г., така и за цялата изминала година. Данните за четвъртото тримесечие са все още предварителни и липсват подробности, но може с голяма доза сигурност да се каже, че за цялата 2015 г. икономиката ни е нараснала с близо 3%.
Икономическият растеж през 2015 г. е забележителен не само предвид песимизма на повечето международни организации и рейтингови агенции към началото на годината, но и поради много негативни фактори, които създаваха предпоставки за по-нисък икономически ръст.
Икономическите санкции срещу Русия (както и рецесията в страната) оказаха негативно влияние върху износа на България. Не липсваха и неблагоприятни събития в съседни за нас страни (Гърция, Турция, Македония), докато икономическото възстановяване в Европейският съюз (ЕС),който е нашият основен търговски партньор, остана слабо. Не на последно място, сътресенията в някои големи възникващи пазари също повлияха негативно на инвестиционния климат, докато цените на суровините достигнаха най-ниските си нива от много години.
Кое задвижи растежа на България през 2015 г.?
Във втората и третата графика* са представени разбивки на приноса на различни компоненти към растежа на БВП за периода първо тримесечие на 2008 г. – трето тримесечие на 2015 г. За последното тримесечие на 2015 г. все още няма подробни данни.
Тези данни би следвало да се използват само илюстративно, пише Цанов. Поради използвания статистически метод за верижно свързване на данни се губи „адитивността“ на редовете. С други думи - сумата на приноса (в процентни пунктове) на всички компоненти не е равна на растежа на БВП за всеки конкретен период, но данните са достатъчно близо, за да могат да се използват за илюстрация на приноса на всеки отделен компонент.
Във втората графика е представен приносът на компонентите по разходния метод за изчисляване на БВП, където крайното потребление включва и правителствените разходи, бруто капиталообразуването Цанов приравнява с инвестициите, а нетният износ се изчислява като от износа на стоки и услуги се извади вноса.
За първите девет месеца на 2015 г. нетният износ е почти изцяло „виновен“ за икономическия ръст, което се дължи на силното му представяне в началото на годината. Износът се забави значително през втората половина на 2015 г., а през последното тримесечие дори НСИ коментира, че нетният износ е имал отрицателен принос към растежа.
Разглеждайки само предварителните данни за четвъртото тримесечие, много анализатори коментираха, че растежът е основно движен от еврофондовете. До това заключение не е трудно да се стигне предвид високия ръст на крайното потребление (ускорение от 1% на годишна база през третото до 2,5% през четвъртото тримесечие), инвестициите (1,4% след спад от 0,4% през третото тримесечие) и високият ръст на правителствените разходи през декември. Последните са отчасти движени от ударно харчене на еврофондове през последния възможен месец за вече изтеклия програмен период 2007-2013 г.
Това (засега) обаче е само хипотеза и ще може да бъде обект на по-детайлен анализ едва когато НСИ публикува подробни данни за националните сметки през месец март, пояснява икономистът. Дори и да се окаже, че харченето на пари от еврофондовете е допринесло значително за растежа на БВП през последното тримесечие на 2015 г., е малко пресилено да се твърди, че това е основният двигател на икономическия растеж.
Както се вижда от графиката, износът остава основен двигател на растеж в пост-кризисния период в България. Тази тенденция може да се запази и занапред, въпреки че е възможно и крайното потребление да се раздвижи по-сериозно, ако пазарът на труда продължи да се възстановява с темповете, наблюдавани през 2015 г.
В третата графика, може да се разгледа приносът към растежа на БВП според производствения метод, който измерва брутната добавена стойност (БДС) на отделните индустрии в страната. За първите девет месеца на 2015 г. промишлеността е лидер, следвана от операциите с недвижими имоти и търговията. Приносът на промишлеността към икономическия растеж не трябва да учудва никого предвид положителните данни за растежа на заетите в тази индустрия. Това е подкрепено и от положителните данни за износа предвид факта, че огромна част от промишленото производство се изнася.
Въпреки оптимистичните данни за икономическия растеж през 2015 г. не трябва да забравяме, че България все още е „най-бедната“ държава в ЕС (най-ниско БВП на човек от населението, измерено по паритет на покупателната способност). Това предполага, че икономическият растеж трябва да се ускори още повече, за да настигнем страните в Западна Европа.
Очакванията, поне на този етап, са икономическият растеж през 2016 г. да остане под този през 2015 г.
* Във всички изчисления в графиките в тази статия са използвани данни за реалния БВП (изчистен ефект на промените в цените). В първата графика данните са календарно и сезонно изгладени. Данните за приноса към растежа на БВП по разходния и производствения метод са верижни по съпоставими цени от 2010 г.