Глобалните финансови пазари успяха да подчинят на волята си втората най-влиятелна жена в света. Джанет Йелън, президент на Федералния резерв на Америка, не се осмели да повиши американските лихвени проценти. Тя остави ставката на досегашния диапазон от между нула и 0,25%.
Последните сътресения на финансовите пазари бяха очевидно основната причина за Фед да не действа. "Последните развития в икономиката и финансовата икономика доведоха до решението", заяви Йелън. Тези развития според нея биха могли да се отразят на икономиката на САЩ, а също и да имат отрицателни последици за инфлацията. Йелън също така изрично посочи и несигурността в Китай.
В ръководния орган на централната банка бе застъпено широкото съгласие, че времето все още не е узряло за увеличение: Решението бе взето с 9-1 гласа. Само добре познатият като застъпник на строгата линия на паричната политика централен банкер Джери Лъкър е гласувал против.
И така - централните банкери останаха верни на имиджа си, че в случай на колебания помагат на пазарите. По този начин Фед се превръща в един вид застрахователен агент, който опазва пазарите срещу големи щети.
А Йелън действително се погрижи за това борсите в четвъртък вечер да покажат удовлетворение. При Dow Jones нямаше и помен от какъвто и да е сериозен спад, каквито опасения имаше. Цената на петрола се повиши леко, тъй като поредният удар за световната икономика не се състоя. Еврото спечели един цент спрямо долара. В края на краищата, лихвеното предимство за американската валута засега липсва.
„Бих се шокирал, ако Фед бе вдигнала лихвите. Защото пазарът щеше да е всичко друго, но не и подготвен за това“, пояснява Боб Мишел, пазарен стратег в JPMorgan Asset Management, цитиран от AFP. Забележително е, че волатилността, измерена чрез индекса Vix на CBOE (Chicago Board Options Exchange), спадна с цели 10%. Реакциите на т. нар. Барометър на страха показват, че борсите могат да залагат на ФЕД като на застраховка.
И докато пазарите бяха доволни, някои от най-добрите икономисти и стратези показаха далеч по-малко ентусиазъм. „Изчакването е грешка. Икономиката на САЩ е достатъчно силна, за да се оправдае едно увеличение", коментира Стивън Инлендър, главен валутен стратег в Citi. „Не става дума за това да се натисне спирачката, а да се отпусне малко крака от педала на газта". Тези, които предпочитат да изчакат при всеки риск, никога няма да може да повишат лихвите, смята той.
По време на финансовата и икономическа криза от 2008 г. Фед намали лихвените проценти до почти нула. С това тя искаше да повдигне американската икономика от кризата. Когато частните лица и предприемачите получават заеми при много ниски лихвени проценти, те могат да харчат повече пари, да инвестират и да правят повече бизнес.
Намаляването на лихвите всъщност бе спешна и извънредна мярка. Но съществува и до днес. От 2006 г., а с това в продължение на почти едно десетилетие, ставките не са повдигани. Това е най-дългият етап в историята на Федералния резерв, който е основан през декември 1913 г.
Лихвите не са увеличавани толкова дълго, че една трета от финансовите играчи на Wall Street вероятно познават повишаването на лихвените проценти само от учебниците. Ето защо вчерашното заседание на ФЕД бе считано за историческо събитие.
Вече в продължение на две години американската централна банка обявява, че ще повишава лихвените проценти. Но досега не направи нищо. Винаги се случваха по-малки кризи като дълговия спор за Гърция, а сега и сътресенията в Китай и други развиващи се икономики. При всички тези случаи Йелън предпочиташе да не налива допълнително масло в огъня и да остави ситуацията да се успокои.
Въпреки това тя винаги държеше на своята мантра, че през 2015 г. все пак може да се стихне до обрат в политиката на лихвените проценти. В действителност до края на годината ще има още две заседания, по едно през октомври и едно през декември. Въпреки това и двете срещи се считат за неблагоприятни за такава историческа стъпка. Октомври е считан за месец на финансови катастрофи, а през декември заради коледните празници има малко оборот на пазара, което може да доведе до по-големи турбуленции.
Първият скок на лихвите сега се очаква от повечето участници на пазара едва през 2016 г. Вероятността за промяна през октомври се изчислява само на 30%.
„Но какво спечелихме, като продължаваме да изчакаме с повишаването на лихвите", пита Кит Джукс, валутен стратег в Societe Generale. „Сега продължаващите от месеци опасения от първото увеличение ще се запазят".
Очаква се в САЩ да се разрази дискусия за мандата на ФЕД, в чиито край дори може да се стигне до значително намаляване на властта на американските централни банкери.
Официалните цели на централните банкери предвиждат максимум на заетостта при същевременно стабилни цени. Американският трудов пазар междувременно се завърна към силата си, безработицата е само 5,1% - в диапазона между 5 и 5,2 на сто, определен от ФЕД като дългосрочна нормална стойност. Само инфлацията е малко под заложената цел. Така че може би наистина е крайно време да се сложи край на извънредната монетарна ситуация. Но някои централните банкери наскоро изразиха своята визия да отразяват повече и състоянието на световната икономика в паричната си политика.
"Световната икономика е като джъмбо джет, който лети с четири двигателя - САЩ, Европа, Китай и останалата част от развиващите се пазари. Междувременно сега само един двигател работи правилно, а именно – Америка“, обобщава стратегът Стивън Джен от хедж фонда SLJ Macro Partners. „Въпросът е дали Фед ще поеме риска да спре и този двигател и по този начин да свали цялата машина от небето".
За много американски политици невземането на решение от ФЕД е трън в очите. Те биха желали Фед да по-фокусирана върху Америка. Ето защо Конгресът може скоро да промени Закона за Фед и да контролира по-изкъсо централните банкери. Подобна стъпка би била лесно постижима. Известният анализатор на дейността на Фед Алън Мелцер разказва какво трябва да се случи - „Федералният резерв трябва да спре да реагира и на краткосрочните развития, а по-скоро да обвърже дългосрочната си стратегия по точно определени правила".
Решението на Фед коментира икономистът в UBS Пол Донован във видеото на Bloomberg
05:07 | 13.09.22 г.